Скромно, но достойно, с морал и с ценности. По този начин трябва да действат съвременните българи, според президента Росен Плевнелиев, който произнесе реч в Габрово по повод 138-мата годишнина от Шипченската епопея.
„Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България. Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика. Нашият път е европейският”, заяви държавният глава.
По думите му наш дълг е да покажем, че „българите са добри хора, но имат силен и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни”, а моралното задължение на сегашното поколение е да изгради справедлива и просперираща България.
В речта си Плевнелиев специално подчерта, че опълченците са показали, че и в най-трудния момент българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. Държавният глава призова образите на бойците да бъдат морален и житейски образец.
Той направи връзка между тяхното геройство и спасяването на българските евреи, станало „със силата на морала и човещината”.
„Неслучайно един мъдър президент (Шимон Перес – б.р.) каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“, заяви Плевнелиев.
В края на речта си той призова „да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата”. Това беше и негова първа публична проява след кончината на сина му.
Цялата реч на президента можете да видите на следващата страница:
138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество.
Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България.
Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана възможна, защото българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба.
Уважаеми сънародници,
Вгледайте се в избелелите снимки на ветераните опълченци. Вгледайте се в беловласите им глави, в гордата им осанка, с която носят своите опълченски униформи. В погледите им, излъчващи чувство на изпълнен дълг.
„Челото на опълченеца се обкичи с трънен венец – възкликна един летописец на Шипченската епопея - и той стана народен мъченик, който със страдания и мъки, с кръв, която опръска скалите, и със смърт, посрещната с песни, се издигна и изтръгна свободата за своята Татковина.“
Нека светлите образи на българските опълченци ни съпътстват в ежедневието като морален и житейски образец. Нека помним, че основите на Нова България са положени с воля и себеотрицание от тези скромни великани на духа и действието. Техният път е нашият път, техните завети са нашият дълг.
В ръцете ни е отговорността да съхраним паметта за героите и достойно да почитаме стореното от тях. Гордея се, че откакто съм патрон на Шипченските тържества, с усилията на Инициативния комитет и с подкрепата на мнозина българи беше възстановен Вечният огън и бяха осъществени редица инициативи, отбелязващи с уважение подвига на предците ни.
Скъпи сънародници,
Духът на опълченците е жив и ще пребъде.
Шипченската епопея показа, че и в най-трудния момент и в най-голямата криза българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. Че и най-тежкото робство и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат. Ние, българите, сме добри хора, със силен и борбен дух. В трудните моменти ние показваме своята духовна сила и стабилни морални устои. Такъв е примерът на опълченците – горди и всеотдайни защитници на свободата и на Родината. Така действаха нашите предци - със силата на морала и човещината, когато защитаваха своите братя евреи от изпращане в лагерите на смъртта. Неслучайно един мъдър президент каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“
Така трябва да действаме и ние, съвременните българи. Скромно, но достойно, с морал и с ценности. Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България.
Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика.
Нашият път е европейският. Наш дълг е да покажем, че българите са добри хора, но имат силен и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни.
Да покажем, че България е прекрасна страна, в която успехът може да съпроводи всеки, който работи усърдно и е верен на човешките добродетели.
Нашето поколение има морални сили и задължение да изгради една справедлива и просперираща България.
Да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.
Поклон пред паметта и подвига на героите!
Да живее България!
