Ако изборите се провеждаха днес, общо пет политически сили щяха да влязат в новия парламент при 60.6% гласуващи. Това са БСП – 26.2 %; ГЕРБ – 26.2 %; Реформаторски блок – 8.2% ; ДПС – 8,1% ; "България без цензура", ВМРО – 6.1 % Това става ясно от изследване на обществените и политическите нагласи, проведено от социологическия екип на Института за модерна политика и цитирано от БГНЕС.

"В последните изследвания неизменно беше регистрирана малка преднина на БСП пред бившите управляващи от ГЕРБ. Данните от настоящето изследване обаче сочат на практика изравнени позиции между двете водещи политически сили. Това се дължи не толкова на ръст на ГЕРБ, колкото на лек спад в доверието към БСП", отбелязват социолозите. Факторите, довели до спада са вероятно свързани със скандала с Христо Бисеров, който е хвърлил сянка върху управляващата коалиция.

"Във всички случаи трябва да се има предвид, че "моментната снимка", която представлява изследването, и силната поляризация на общественото мнение, на този етап не могат да бъдат основание да се твърди, че има устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ", коментират социолозите.

Други изводи, които проучването е направило са, че мнозинството българи смятат, че президентът Росен Плевнелиев не се справя като обединител на нацията в този тежък момент, а окупацията на Ректората е един от въпросите, по който българското общество остава разделено.

51.2% от анкетираните смятат, че президентът Росен Плевнелиев не изпълнява отредената му от Конституцията роля на обединител на нацията. На обратното мнение са 42,8%, а 6 на сто не могат да преценят, сочат данните от изследването.

Над половината анкетирани - 54.1% посочват, че одобряват окупацията на СУ, а 35,5% е делът на респондентите, които заемат противоположната позиция, тоест не одобряват окупацията на университета.

Друг съществен въпрос, който се дискутира и полага разделителна линия спрямо подкрепящите протеста на студентите и хората, които не са съгласни с него, е въпросът дали протестът е режисиран. На твърдението: " Протестите на студентите са режисирани" 37.9 % от анкетираните смятат, че окупацията е дирижирана от външни за студентската общност фактори, докато 48 % смятат действията на студентите, включили се в окупацията, за самостойни и неповлияни от външни сили и среди. Висок е процентът на колебаещите се между тези две крайни позиции – 14.1 % от анкетираните не могат да преценят какво стои зад действията на студентите.

Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които сега не са представени в парламента, биха получили депутатски места, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са Реформаторският блок и новосъздаденото движение на Николай Бареков "България без цензура" заедно с ВМРО (двете формации публично заявиха общи позиции и единодействие). От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава "Атака" – 1.3% от респондентите.

Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1.9 % от респондентите. И двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера. От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за непартийното Движение "Модерна България" – 0.9 % и партията на Светльо Витков "Глас народен" – 0.8 % от анкетираните.

"Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още на ясна алтернатива на статуквото", заключават авторите на проучването.
Настоящото проучване е проведено в периода 01-10 ноември 2013 г. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+), която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност. Общият обем на извадката е 1022 лица.