Здравното министерство се отказа от идеята си да плаща напълно лечението на пациентите, чиито заболявания са включени в основния здравен пакет. Пациентите ще продължават да плащат за медицински изделия и лекарства както досега. Това става ясно от проекта на наредбата, обявена за обществено обсъждане.

В проекта не забелязваме и друга идея на здравния министър - всеки здравноосигурен да има право на индивидуален брой здравни услуги, определени от фамилната му обремененост, възраст и общо състояние.

Министерството е определило, че в основния пакет влизат детското и майчиното здравеопазване, спешните състояние, онкологичните и всички общественозначими. Тези пациенти няма да чакат.

В допълнителния пакет са включени 65 заболявания. Повечето обаче може да преминат и в основния, ако станат спешни. Пациентите ще плащат до 2 месеца. Ако не искат да чакат, може да платят. Такива са неусложнените хернии, смяна на стави, операция при скъсан минискус, перде на очите, сливици.

Пред лекарския кабинет срещаме Красимира Господинова - учителка с дългогодишен стаж. Най-добре от всичко умее да преподава уроци и сега ни казва поредния - не пропускайте профилактичен преглед.

Здравната реформа предвижда личните лекари да правят график на профилактичните прегледи, да подготвят досие на всеки пациент и да преценят дали попада в рискова група. Личните лекари са съгласни. Но питат как.

„Имам 180 талона за 1400 души. За 3 месеца! Много ли са?”, каза д-р Георги Киряков.

Красимира Георгиева досега винаги се е възстановявала с домашно лечение, никога не е постъпвала в болница. Но няма нищо против да има ред в приема.

Например пациент с херния може да се оперира планово. Затова е предвиден да се лекува в допълнителния пакет. Но, ако хернията се заклещи, пациентът минава към основния.

„Целта е да се спестят едни пари и отново всичко е за сметка на пациентите”, казва д-р Александър Станишев, от Клиниката по ендоскопска и обща хирургия - I МБАЛ.

Остава неясно трябва ли пациентът задължително да чака, ако болницата може да го приеме веднага. И какво се случва, ако плати, но болницата няма ресурс да го лекува.

По закон тези промени трябва да са готови до утре. Невъзможно е обаче да се обнародват в този срок, защото има задължителен период на обществено обсъждане, който тече от днес. Нито здравният министър, нито друг представител на министерството днес отговори на нашите въпроси.

Здравните пакети за следващата година се обсъждат в момента и на извънреден събор на Българския лекарския съюз. Медиците се опасяват, че организацията ще бъде извадена от договорния процес с НЗОК.

До сега двете страни договаряха количеството и цените на медицинските дейности, които Касата плащаше. Новият закон за Здравното осигуряване обаче ограничава тези правомощия. Делегатите на събора ще обсъдят и възможността Националните рамкови договори да влизат в сила от 1 април, а не 1 януари.

Днес депутатите приеха и бюджета на Здравната каса, с който ще осигури пари за реформата. Той не се отличава драстично от тазгодишния. През 2016 г. ще разполагаме със 130 милиона отгоре в сравнение с 2015 г..

Приемайки Бюджет 2016, Министерски съвет одобри и проектозакона за бюджета на НЗОК.

Той е съобразен с възможностите на бюджетната макрорамка за 2016 година. Целта на предвидените финансови ресурси е да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.

Предвидените приходи са в размер на 3,2 млрд. - със 129 млн. лв. повече в сравнение с 2014 г.

Наред с новия бюджет са приети и промени в Закона за здравното осигуряване, които са свързани с планирането и контрола на средствата на НЗОК. Тяхната цел е да се гарантира по-ефективно разпределение и спазване на бюджетната рамка на средствата.

В новите промени ясно е разписано каква е процедурата, ако НЗОК надхвърли бюджета си. Тогава Надзорният съвет на касата, след становище на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, възлагат на управителя на касата и здравния министър да внесат в Министерски съвет предложение на нови цени, по които да се изплаща медицинската помощ.

Друга промяна, която ще улесни работата на НЗОК, е новите рамкови договори да влизат в сила от 1 април, вместо от 1 януари.

Това се налага, защото финансовите параметри по бюджета стават ясни през декември и времето за провеждане на  преговори до 1 януари е недостатъчно.