Въпреки многото висши училища у нас - 51, имаме нисък дял на придобилите висше образование. Такива данни посочи министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова при представянето в МС на проекта на стратегията за развитие на висшето образование (2014-2020).
В момента висшистите имат дял от 26,9% за хората на възраст между 30 и 34 години, а целта на стратегията е за периода 2020-2025 г. процентът на висшистите да скочи на 34-36 на сто.
В дадени университети има влошени пропорции между броя на преподавателите и студентите или в броя на завършилите средно образование спрямо обявените места за прием на студенти във висшите училища, заяви министър Клисарова. Тя добави, че през тази година в много от университетите имаше повече места за прием, отколкото кандидат-студенти.
Друга диспропорция в системата на висшето ни образование е свързана със затруднения достъп на младежи от ниските доходни групи до университетите, както и с подценяването на проблема с отпадналите ученици от началното и средното образование, посочи проф. Клисарова, цитирана от БТА. Затова и Министерският съвет прие стратегия за намаляване на отпадналите ученици от училище, припомни тя.
Сред младите хора у нас има нарастване на предпочитанията им за получаване на висше образование извън страната, както и драстично разминаване на профила на специалностите в българските висши училища и реалното им търсене на пазара на труда, коментира министър Клисарова. По думите й само по-малко от 30% от завършилите студенти се реализират в съответното професионално направление или професия.
През последните години не бяха ускорени реформите във висшето образование, като не бяха инвестирани и достатъчно средства в него, коментира министърът. За периода 2009-2013 г. България имаше политика, чрез която постигна едни от най-добрите показатели по фискална дисциплина, но за съжаление не можем да се похвалим с реформите нито в средното, нито във висшето образование, заяви проф. Клисарова.
"Занапред, за да улесним достъпа до висше образование, трябва да разширим входа за него, но да има и строг контрол на изхода му, или да облекчим системата за прием на студенти във висшите училища", каза проф Анелия Клисарова. Тя отбеляза, че в стратегията за висшето образование трябва да реши дали занапред да има "професионални бакалаври". Друг важен въпрос е как да се приеме нов модел на управление във висшите училища - дали да има децентрализация, или разделяне на академичното от стопанското ръководство, при запазваща и водеща роля на ректорите, посочи Клисарова. Трябва да се обсъди дали да се въведе и нов управленски орган - университетски борд, или да се увеличи влиянието на настоятелствата в университетите, добави тя.
Дискусията събра десетки ректори и научни работници, бивши и настоящи образователни министри и различни тези.
„По наше виждане трябва да решим няколко основни неща. Първо да приближим висшето образование до практиката”, коментира премиерът Пламен Орешарски. Ректорите възразиха първо срещу предложението университетите да се управляват от Борд с участието на до 70% външни членове и студенти.
„Отново опити а ла Дянков да се отнеме автономията на ВУЗ-овете. Защото дали ще ни назначават канцлер, президент или финансист или борд със 70% външни представители..това нещо е силно смущаващо”, заяви проф. Ваньо Митев. По-късно стана ясно, че тази тази идея отпада от стратегията. Ректорите възразиха и срещу оценката , че едва 30% от висшистите работят по специалността си.
„Ако един младеж завърши математика и постъпи в банка, може ли да се каже, че не работи в банка?”, попита проф. Иван Илчев.
Министерството и университетските ръководства се обединиха около мнението, че факторът качество на образованието трябва да има по-голяма тежест при определяне на финансирането. Сега от него зависят 15% от държавната субсидия.
Догодина ще се увеличат парите за педагогическите специалности, за математика , физика . За тях има гладът за кадри е сред най-големите. Търсят се и висшисти от инженерно-техническите специалности. На практика липсва обучение за професии, свързани със зелената икономика, високотехнологичните и иновативни дейности - отчита стратегията. Все още не е ясно обаче, дали в университетите ще се върне държавната поръчка.
Да се сложи край на хвърковатите чети от преподаватели - и към този въпрос се върна днес дискусията. Обмисля се постоянно всеки един преподавател да е в един университет, заяви образователният министър. До месец ректорите ще са готови със своите бележки по проекта на стратегията.
