Въпреки многото висши училища у нас - 51, имаме нисък дял на придобилите висше образование. Такива данни посочи министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова при представянето в МС на проекта на стратегията за развитие на висшето образование (2014-2020).
В момента висшистите имат дял от 26,9% за хората на възраст между 30 и 34 години, а целта на стратегията е за периода 2020-2025 г. процентът на висшистите да скочи на 34-36 на сто.
В дадени университети има влошени пропорции между броя на преподавателите и студентите или в броя на завършилите средно образование спрямо обявените места за прием на студенти във висшите училища, заяви министър Клисарова. Тя добави, че през тази година в много от университетите имаше повече места за прием, отколкото кандидат-студенти.
Друга диспропорция в системата на висшето ни образование е свързана със затруднения достъп на младежи от ниските доходни групи до университетите, както и с подценяването на проблема с отпадналите ученици от началното и средното образование, посочи проф. Клисарова, цитирана от БТА. Затова и Министерският съвет прие стратегия за намаляване на отпадналите ученици от училище, припомни тя.
Сред младите хора у нас има нарастване на предпочитанията им за получаване на висше образование извън страната, както и драстично разминаване на профила на специалностите в българските висши училища и реалното им търсене на пазара на труда, коментира министър Клисарова. По думите й само по-малко от 30% от завършилите студенти се реализират в съответното професионално направление или професия.
През последните години не бяха ускорени реформите във висшето образование, като не бяха инвестирани и достатъчно средства в него, коментира министърът. За периода 2009-2013 г. България имаше политика, чрез която постигна едни от най-добрите показатели по фискална дисциплина, но за съжаление не можем да се похвалим с реформите нито в средното, нито във висшето образование, заяви проф. Клисарова.
"Занапред, за да улесним достъпа до висше образование, трябва да разширим входа за него, но да има и строг контрол на изхода му, или да облекчим системата за прием на студенти във висшите училища", каза проф Анелия Клисарова. Тя отбеляза, че в стратегията за висшето образование трябва да реши дали занапред да има "професионални бакалаври". Друг важен въпрос е как да се приеме нов модел на управление във висшите училища - дали да има децентрализация, или разделяне на академичното от стопанското ръководство, при запазваща и водеща роля на ректорите, посочи Клисарова. Трябва да се обсъди дали да се въведе и нов управленски орган - университетски борд, или да се увеличи влиянието на настоятелствата в университетите, добави тя.
