БСП доказа, че може да устои на дългогодишните политически репресии от представители на десницата в периода 1997 – 2001 и в най-новия период- от стана  на ГЕРБ. Това е, защото БСП, за разлика от тези формации, е идейна партия. Това каза на семинар в Пловдив лидерът на БСП Михаил Миков.

Той подчерта, че партията му е демократична „и това е особено видно в сравнението с ГЕРБ”. Миков сравни партията на Бойко Борисов с НДСВ и ОДС – "партии с харизматични избори, които събират голяма обществена енергия, получават власт и формират клиентела, но след това оттичат след изчитането срока на годност".

Отличията на ГЕРБ от този класически сценарий били свързани с формирането на „метамилитаризирана структура”, която дава по-добра организация.

„Като социалисти трябва много по-активно да се съобразяваме с настроенията в обществото”, призова Миков, който призова основните партийни организации "да излязат от апартаментите и опушените клубове", за да покажат на гражданите, че лявото е алтернатива и дава перспектива.

АБВ?

„Аз съм убеден, че АБВ не е опасна за разделение на левицата в малко по-далечен план, защото АБВ не предлага лява алтернатива за развитие”, заяви Михаил Миков.

„От АБВ изповядват един леко обиден за избирателя прагматизъм в реализирането на определени властови амбиции, полезни за тесен кръг за ръководството”, посочи той и отбеляза, че АБВ участва в дясно правителство с неолиберална програма.

Миков атакува пряко и лидера на АБВ Георги Първанов, като припомни, че в периода 2002 г. – 2012 г. е имало президент, излъчен от левицата, но „сякаш не успяхме да извлечем достатъчно позитиви от това, особено през втората половина от този период“.

Всички други

Относно отношенията с ДПС, Миков заяви, че в това партньорство се е видяло, че когато несъвместимостта между либералните и социалистическите ценности води до отстъпление от политически, идейни и програмни позиции, това се отразява на доверието в БСП.

Лидерът на Столетницата коментира, че „Атака” се опитва да заеме ниша в крайно лявото пространство.

Според него тяхната риторика има своята аудитория, но те не звучат докрай автентично - заради политическата си история, заради липсата на ясна политика, заради прекомерната злоупотреба с националистически и ксенофобски послания и заради липсата на европейска легитимация.