У нас има парламентарни групи за приятелство от по 130 души, но има и такива, в които членуват само по трима депутати. Този парламент е създал 78 групи за приятелство. Най-малките от тях са от по четирима народни представители. Има и една с трима, които се интересуват от Северна Корея.
„Аз имам интерес към азиатската култура и съм учил и корейски език в СУ. Аз съм и в групата със Сирия и Иран, - все такива държави, които не се харесват на много хора”, заяви Илиян Тодоров от „Атака”. Депутатът смята, че човек трябва да се интересува от нестандартното.
Колегата му от ГЕРБ Пламен Манушев пък е председател на групата за дружба с Пакистан. В нея са четирима депутати. „Хората, които имат опит в парламента, сигурно са търсили екзотични дестинации. Аз в Пакистан имам един съученик от морския колеж в щатите, вицеадмирал от резерва”, призна народният представител.
Групата за приятелство с ЮАР също не е особено популярна. „Аз лично познавам доста добре и страната, и политическата и бизнес средата. Затова съм изявил интерес в този конкретен случай”, заяви Румен Йончев от левицата.
Мненията за ползата от тези групи са различни. Някои твърдят, че чрез тях се предразполагат инвеститори, а други - че всичко е въпрос на това до къде му се пътува на депутата.
„Някои от тях според мен вършат добра дейност, защото когато дойде чужд инвеститор, той много често иска среща в българския парламент. Обажда се в посолството си и те го пращат към нас, тоест ние сме нещо като мост”, казва Георги Кадиев от БСП.
Най-масовите групи за приятелство в това Народно събрание са ориентирани на изток и са с Русия и с Китай.
