Само няколко часа остават до края на изборния ден. С вота си българските граждани ще решат кой ще бъде петият поред държавен глава на Република България, както и дали въпросите от проведения национален референдум ще бъдат приети. Каква е обаче историята на предишните четирима президенти и какви са били въпросите на обществените допитвания в страната досега?

Избори на 360 градуса: Следете изборното студио на bTV НА ЖИВО

Първият демократично избран президент на България е Жельо Желев. Като първи лидер на СДС, той зае длъжността председател-президент на Републиката през 1990 г., а две години по-късно спечели първите демократични избори с гласовете на повече от 2,7 млн. българи.

Равносметката 2015: Почина Желю Желев

Снимка: БГНЕС

През 1997 г. той беше наследен от кандидата на Обединените демократични сили Петър Стоянов. Той спечели доверието на 2, 5 млн. български избиратели.

Петър Стоянов 20 години по-късно

Петър Стоянов обаче не успя да се пребори за втори мандат и на 22 януари 2002 г. в длъжност като държавен глава встъпи Георги Първанов, издигнат от БСП. Първанов изкара два мандата на „Дондуков” 2. И двата пъти Първанов получи малко над 2 млн. гласа на балотажа.

Георги Първанов: Подарихме Големия шлем на Турция

При избора на Росен Плевнелиев от ГЕРБ тенденцията на спад в броя на гласуващите продължи. На балотажа през 2012 г. за него вота си дадоха 1,7 млн. българи. Пет години след встъпването си в длъжност Плевнелиев отказа да се кандидатира за втори мандат.

Росен Плевнелиев: Дойде редът да покажем каква е държавата, в която искаме да живеем

Снимка: БГНЕС

Историята на провеждането на всенародни допитвания пък започва още след Освобождението. Макар и неуспешен, първият референдум у нас е иницииран от правителството на Александър Стамболийски през 1922 г. Поставеният въпрос е: „Трябва ли министрите, довели България до двете национални катастрофи, да бъдат съдени и в последствие наказани”. Гласуването е с два вида бюлетини – черни, които означават „невиновен”, и бели за „виновен”. Резултатът от референдума е категоричен в полза на виновните, но по-малко от година след него идва деветоюнският преврат, а Стамболийски е убит.

Следващият референдум в България се провежда 2 години след преврата на 9 септември. През 1946 г. над 4 млн. българи почти единодушно решават премахването на монархията, свикване на Велико народно събрание и изработване на нова конституция.

Тази конституция действа до 1971 г., когато се свиква следващият референдум. Избирателите са запитани дали одобряват новата Живковска конституция, чийто първи член отбелязва „водещата роля” на Българската комунистическа партия. От 6 млн. гласували само 15 000 казват „не”.

Снимка: БГНЕС

Първият национален референдум в новата демократична история се проведе по инициатива на БСП, когато през 2013 г. 850 000 българи отговориха с „да” на въпроса за изграждане на нова ядрена електроцентрала. 533 000 бяха против, а ниската активност изпрати въпроса в Народното събрание, където депутатите окончателно спряха проекта „Белене”.

Миналата година пък заедно с местните избори гласувахме на петия национален референдум. На него подкрепихме с близо 70% електронното гласуване. Парламентът отново не беше задължен да приеме решението, но се вслуша в избирателите. Засега обаче онлайн гласуването остава неприложимо.