Прокуратурата не бива да получава прекалено големи правомощия за намеса в граждански дела, а да заработи ефективно по наказателните. Това заяви министърът на правосъдието Христо Иванов за законопроекта, внесен през миналата седмица от ГЕРБ.
Министър Иванов не смята, че има опит да се бламира съдебната реформа от страна на ГЕРБ, а по-скоро е било недооценено как ще прозвучи това. „Но на централните политически въпроси на реформата не може да бъде отговорено без промени в Конституцията”, коментира той пред БНР.
„Централният политически въпрос на съдебната реформа е един - как да имаме прокуратура, която е ефективна, която е фокусирана наистина върху наказателното производство, и как тя да бъде достатъчно имунизирана от изкушения да се включва по един или друг начин в политическия живот и разпределението на властовия ресурс в страната”, допълни министърът.
По думите му управляващите трябва да се придвижат колкото се може по-далеч от прокуратурата, „която е безконтролна, която има свръхправомощия да се меси в гражданския оборот, в отношения, в които няма какво да прави гражданското обвинение”.
Необходимо е и прокуратурата да носи отговорност за несправянето с важните дела.
„Когато и ако стигнем до следващата вълна пресконференции със или без шум, следваща вълна обвинения, задържания на лица от различни ешелони на властта, със страшна тежест ще се появи въпросът какво виждаме ние. Дали този път става въпрос за нещо сериозно, или отново ще видим една кампания, която ще насити това лято с вестникарски заглавия и след три години на много по-задни страници на вестниците тези казуси ще угаснат и изтлеят в съдебните зали”, допълни той.
„Време е да си отговорим на въпроса кой ще носи отговорност за несправянето с тези казуси, включително по законодателен път. Министерският съвет се ангажира много повече да се ангажира да погледне в очите този въпрос, в рамките на своите правомощия”, подчерта министърът.
Съдебната реформа може да бъде завършена само с промени в Конституцията, но за момента политическа воля за такива промени липсва, посочи той.
Въпреки всичко, което се изприказва за стратегията за съдебна реформа, Христо Иванова смята, че тя е достатъчно конкретна, че да позволява на депутатите в очертаните от нея рамки да предлагат конкретни алтернативи. „Самият факт, че ние виждаме два законопроекта, които са толкова сходни, показва, че стратегията очертава достатъчно ясно едно поле”, каза той.
