Ако изборите за Европейски парламент бяха днес, избирателите биха гласували предимно за БСП - 18.8%. Следват ГЕРБ с 18 на сто, България без цензура-ВМРО-ЗНС – 8.0%, ДПС – 4.3%, АБВ – 3.9%, Реформаторски блок – 3.6%, Атака – 3.0%, НФСБ – 1.2 на сто. Това показват резултатите от проучване на обществено-политическите нагласи през февруари на Института за модерна политика (ИМП).
Анкетата регистрира лека преднина за социалистите спрямо бившите управляващи от партията на Бойко Борисов. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за левицата, е с преднина от между 0.5 до 1 на сто от ноември миналата година, спрямо избирателите, подкрепящи ГЕРБ. По тази причина от ИМП констатират, че на този етап се наблюдава по-скоро "позиционна война", отколкото отчетлива тенденция на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ.
В съчетание с немалкия дял на респондентите, които са решили да гласуват в предстоящите евроизбори, но все още не са определили еднозначно коя партия или коалиция ще подкрепят – 11,5%, изравнените позиции, от които навлизат в предизборния период двете най-големи партии предопределя изключително оспорвана предизборна кампания. Това значително повишава значението на фактори като предизборните стратегии и качеството на кандидатурите, подчертават от института.
От останалите политически сили отчетлива тенденция на растеж вече в няколко поредни проучвания се регистрира за политическия съюз България без цензура-ВМРО-ЗНС. Делът на анкетираните, заявяващи подкрепа за тази политическа конфигурация възлиза на 8% (за сравнение - по данни на ИМП, тя е била на нива 5.6% през януари 2014-а и 5% през декември миналата година). Към момента данните отреждат на този нов политически съюз не само статута на най-голяма извънпарламентарна сила, но и на трета политическа сила след БСП и ГЕРБ.
Растеж през февруари регистрират още две политически сили - АБВ с 3.9% (за сравнение: 1% по данни на ИМП от януари) и "Атака" – 3.0% (за сравнение: 1.6% преди два месеца).
Прави впечатление, че подкрепата за АБВ нараства отчетливо от 1% според данните от проучването за януари, на 3.9% според данните от настоящото изследване. На този етап тази подкрепа не ерозира видимо електоралния потенциал на БСП. Хипотезата е, че формацията засега успява да привлече вниманието на центристки и леви избиратели, които по правило не гласуват за БСП, както и на недоволни от взаимодействието на БСП с ДПС в текущото управление.
Спад в електоралната подкрепа регистрира Реформаторският блок. Делът от респондентите, които биха гласували за тази коалиция, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването, възлиза на 3.6% (за сравнение: от януари 4.5%). Хипотезата е, че претърпените разцепления, липсата на ясна политическа физиономия и на убедителни инициативи разколебават електоралната подкрепа за реформаторите.
За ДПС на евровота биха гласували 4.3% от гласоподавателите, което е в диапазона на традиционното електорално влияние на партията. Трябва да се има предвид обаче доказаният потенциал за предизборна мобилизация на ДПС, който би могъл да увеличи електоралната им подкрепа в реална изборна ситуация, посочват от ИМП.
Делът на гражданите, които категорично заявяват, че няма да отидат до урните, към момента е 25.7%.
От ИМП отбелязват, че ако регистрираните в последните няколко проучвания тенденции се запазят до изборния ден, бихме могли да очакваме представителство в Европейския парламент да получат между 3 и 5 формации.
Близо три четвърти е делът на респондентите, които подкрепят идеята едновременно с евроизбори да се проведе и референдум за избирателната система. 24 на сто не подкрепят тази идея. 58.2% от анкетираните са „за” въвеждането на задължително гласуване, а 35.1 на сто се обявяват „против”.
