Не исторически филм, а чиста пропаганда – така евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки определи документалната лента „България, моя земя”, излъчена по катарската телевизия „Ал-Джазира”.
В него се излага тезата за геноцид срещу турците по нашите земи, започнал от Освобождението и продължаващ през Възродителния процес чак до наши дни. Филмът предизвика остра обществена реакция заради очевидно пристрастни интерпретации на историята и множество фактологически грешки. Той беше свален от сайта на „Ал-Джазира”.
По думите на Джамбазки, излъчването на филма съвпада с посещение на идеолога на неоосманизма Ахмет Давутоглу, преговори между Турция и ЕС и преформатиране на целия Близък Изток. „Турция от 20-ина години работи активно в посока промяна на историята – опитва да променя фактите по отношение на Турското робство”, посочи той, като попита как ще реагира държавата на тази „изключително агресивна и явна подмяна”.
Историкът д-р Димитър Гюдуров посочи, че е важно как обществото ще възприеме ситуацията. „Подобна пропаганда има и в междувоенния период. България е победена държава и в този период се излага идеята, че българската държава е нетолерантна към малцинствата. Тогава се организира посещение в Сараево на представители на Главното мюфтийство, които разясняват политиката на България. Може би Главното мюфтийство трябва да излезе с реакция”, коментира той.
Националистът на свой ред посочи, че сегашният главен мюфтия е изцяло подчинен на Анкара и е поставен на поста си чрез преврат. „Ердоган назначи главния мюфтия на България”, заяви Джамбазки, като отбеляза, че „тогавашният министър-председател е сегашният министър-председател”.
„Българските мюсюлмани са наши братя българи”, подчерта евродепутатът, като припомни, че те са участвали активно в националноосвободителните борби. Според него през годините се е налагало клишето, че вярата ги прави хора, различни от нас, но всъщност са част от „българското етническо землище, те са наши братя българи по кръв” и не са турци.
Гюдуров цитира множество изследвания през годините, които показват, че българските мюсюлмани са лоялни граждани.
Той посочи и сериозна фактологическа грешка във филма – че у нас след Освобождението е имало 2.5 млн. души, изповядващи исляма (определени там като турци-б.р.). Историкът цитира данни от 1887 г., според които мюсюлманите у нас са 24% от населението, тоест около 678 000 души. По думите му броят им през годините се е променял, като част от хората са емигрирали в Османската империя, но даже с Македония и Одринско не се достига споменатата внушителна цифра.
По отношение на твърденията за насилие и тормоз на мюсюлмани от християни по нашите земи, Гюдуров посочи, че нашата страна по силата на множество международни споразумения, сред които – Берлинския договор, е имала ангажимента да защитава правата на всички малцинства, като към мюсюлманите се е наблюдавала относително най-голяма толерантност.
Историкът посочи, че филмът повтаря тезата от времето на Ататюрк, че всеки мюсюлманин, роден в Турция, е турчин. На тази основа се твърди, че мюсюлманите в Османската империя са само турци, макар да има големи етнически различия помежду им.
Каква е целта?
„Когато говорим за политика, трябва да сме наясно, че всяка държава преследва своите геополитически цели. Държавното ръководство на Турция винаги се е стараело да върне влиянието си на българска територия”, отбеляза Джамбазки.
Той коментира и процесите в ДПС, където, според него, старият лидер (Ахмед Доган-б.р.) не е турчин, докато цялото сегашно ръководство е протурско. Затова и декларацията след свалянето на руския Су-24 от турски изтребител (заради която Доган публично разкритикува Местан и се заговори за рокади на върха в партията-б.р.) е била „писана в Анкара”.
„Това, което (Доган-б.р.) казва, е, че неговата партия се е превърнала в инструмент на турската политика и е прав”, заяви Джамбазки. По думите му неосоманизмът се прокарва у нас и от друга партия – НПСД, за която се говорело, че има връзки с турското разузнаване. Двете, заедно с мюфтийството, били „ръцете” на турската политическа линия у нас.
Според него политиците трябва да заемат ясна позиция, защото „след политическите претенции идват икономическите претенции, военните претенции и териториалните претенции”. Той постави случващото се и в по-голям контекст: „Турция иска да бъде геополитически играч във време, в което ще се променят граници”.
По думите му европейските политици са „импотентни” заради липсата на национални каузи и не могат да противодействат на Анкара.
Д-р Димитър Гюдуров коментира, че големите силни държави винаги намират историческо основание за териториални претенции, но все пак не изглежда много вероятно Турция да поиска да отнеме територии от България.
