Процедурни хватки, размяна на обвинения и политически совалки в кулоарите белязаха подреждането на дневния ред на днешното пленарно заседание. С процедурни хватки вчера проекторешението за признаване на Арменския геноцид беше оставено като едва трета точка с малък шанс за обсъждане, но днес отново беше върната като първа.
Проява на политическа мъдрост е да не се търсят съзнателно теми, които да противопоставят отделните народи. Това заяви лидерът на ДПС Лютви Местан в изказване, с което мотивира позицията „против” на партията му.
Той посочи, че „Атака” подхождат избирателно и Волен Сидеров е отрекъл в книгата си Холокоста.
"Българският парламент днес е единственият, който обсъжда проект за решение. Защо няма един пример национален парламент да се е ангажирал с акт със силата на закон? Недопустимо е исторически оценки от компетенциите на наука да се превръщат в общозадължителни правни норми", подчерта Местан.
По думите му, американският президент се въздържа да използва думата геноцид. "Ще гласуваме против проекта за решение именно защото се позоваваме и на резолюцията на ЕП, но и по още една причина - България не може да бъде първата страна, която с решение ще оцени тези събития. Това ще доведе несъмнено до трайно влошаване на отношенията с една стратегически важна страна", категоричен бе Лютви Местан.
Не ми било "геноцид", най ми било "масово изтребление"
В опит да успокои страстите в парламента (и да не ядосва Турция), премиерът Бойко Борисов се появи изненадващо и проведе среща с Радан Кънев от Реформаторския блок, както и с председателя на парламента Цецка Цачева.
Междувременно, Цвета Караянчева от ГЕРБ внесе редакция на проекторешението, в което геноцидът се признава, но с названието "масово изтребление".
"Историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменаван в тяхна памет (...) Това, което сега предложиха от ГЕРБ - масовото изтребление на арменците да бъде признато и мисля, че ще се намери консенсус", заяви Бойко Борисов.
По думите му "винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата с Турция има проблеми", а южната ни съседка направила жест към българските животновъди, които били ударени от контрасанкциите на Русия.
"Надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени хора тогава, ще се отчете от турското правителство. Не можем да направим по-различно от това да признаем масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това", подчерта министър-председателят и напусна НС.
"ПП ГЕРБ днес имаше поведение, което някои може би го тълкуват като политическо отстъпление, но ПП ГЕРБ има поведение, което е национално отговорно”, заяви Цветан Цветанов. Председателят на ПГ на ГЕРБ обясни, че стремежът е да запазим чувството на добросъседство.
Солов играч
Независимият народен представител Велизар Енчев посочи, че е внесъл своя декларация по повод Арменския геноцид.
В отговор Цецка Цачева обяви, че дебатите в момента са по проекторешение, предложено от "Атака" и гласувано в програмата на парламента, докато декларацията предложена от Велизар Енчев не е в дневния ред и няма как да бъде подложена на гласуване днес.
"Ние призоваваме правителството на Република Турция да признае този трагичен факт, с което ще се сложи началото на процес на национално помирение и нормализиране на отношенията с Република Армения. Народното събрание приветства изявленията на турския президент Реджеп Ердоган и премиера Ахмет Давутоглу, които поднесоха съболезнования и признаха извършените срещу османските арменци изстъпления, което е стъпка в правилната посока", гласи още текстът, предложен от Велизар Енчев.
Той припомня, че геноцидът е признат и от папа Франциск, а Франция, Канада, Гърция, Русия, Белгия, Швеция, Швейцария, Кипър, Полша, Литва, Шотландия, Словакия и други са приели декларации по този повод.
Хватка след хватка
В началото на заседанието от Патриотичния фронт предложиха удължаване на работното време днес до приемане на точка трета от дневния ред, която бе проекторешението на "Атака". Това предложение бе отхвърлено от мнозинството в зала.
Искрен Веселинов от ПГ на патриотите предложи след като не беше прието предложението за удължаване на работното време, поне да бъдат почетени жертвите на геноцида с едноминутно мълчание. Шефът на парламента Цецка Цачева обаче не разреши по процедурни причини.
Междувременно част от депутатите в пленарна зала, най-вече от Патриотичния фронт, "Атака" и БСП станаха на крака, а всички от групата на ДПС напуснаха залата.
Веднага след напускането на залата от ДПС Десислав Чуколов от "Атака" отново предложи промяна в програмата - трета точка да стане първа за днес.
Докато течеше гласуването, депутатите на ДПС моментално се върнаха в зала, но въпреки това то бе успешно. От ДПС поискаха прегласуване, но дори и след него предложението на "Атака" събра нужните гласове и така проекторешението за признаване на арменския геноцид ще бъде разгледано като първа точка от днешното заседание.
За промяната в програмата, която ще позволи българският парламент да се произнесе по този въпрос, гласуваха депутати от всички групи с изключение на ДПС. Предложението му бе прието със 115 гласа "за", 34 "против", а 26 се въздържаха – от ГЕРБ, БДЦ и АБВ.
Веднага след като окончателно стана ясно, че темата за геноцида ще бъде поставена на разглеждане днес, Румен Христов от Реформаторския блок и Менда Стоянова от ГЕРБ поискаха точка втора и трета също да се разгледат днес и предложиха удължаване на заседанието до тяхното приемане, което бе прието от мнозинството.
Така на практика парламентът днес ще заседава докато гласува първите три точки от днешната програма, каквото бе още първото предложение в началото на заседанието.
