Има теми, по които ДПС няма да прави компромис. Една от тези теми са европейските ценности и стандарти за правата и свободите на човека. Това заяви в парламента лидерът на ДПС Лютви Местан, след като Народното събрание отхвърли предложението на партията предизборната агитация да може да се води на език, различен от официалния (но с осигурен превод).

Местан заяви, че с предложението си ДПС са дали алтернатива „на един откровено дискриминационен текст”. Той подчерта, че партията не оспорва основната роля на българския език в предизборната кампания, но иска да има възможност при нужда да се използват други езици.

„Дори не сме използвани термина майчин език. Всичко друго е абсурд. Затова днес дадох един пример – ако евентуално листата на ДПС се води от сър Греъм Уотсън, той на какъв език ще води кампанията си”, попита Местан.

„Ще продължим нашите усилия рано или късно този въпрос да намери своето адекватно, съответно на Европейската конвенция за защита на правата на човека решение. Ще продължим битката си за правата и свободите на българските граждани, защото това е непосредствено свързано с българския национален интерес”, заяви Местан.

Не е тайна, че ДПС се представя традиционно силно в региони, където майчиният език на мнозинството от хората е турски или ромски. Затова и партията често си позволява да нарушава правилата – през май 2013 г. самият Лютви Местан беше глобен с 2000 лв. за агитация на турски език преди предсрочните парламентарни избори.

През март 2012 г. Съветът на Европа призова България да разреши предизборната агитация на езици, различни от основния. Целта - да се приобщят малцинствата към политическите процеси в страната. Подобни призиви са отправяни през годните от различни международни организации още към Македония, Словакия и балтийските страни.

Любопитен случай беше разглеждан от Европейския съд по правата на човека преди година. Магистратите се произнесоха по жалба срещу Турция от кюрдски политици, които са били осъдени заради агитация на майчиния си език. ЕСПЧ посочи, че държавите имат право да регулират езика на предизборните кампании, но подобни действия не са съвместими със свободата на изразяване, ако са обвързани с категорични забрани и криминални санкции.

Съдът подчертава, че езикът, използван от тъжителите, е техен майчин, какъвто е и за населението, към което се обръщат и в рамките на което много от възрастните и жените не разбират турски.

БСП: Този въпрос е решен

Левицата е изразила своята позиция за агитацията на български език с гласуването на текста от Изборния кодекс. Това заяви пред Фокус „червеният” депутат Янаки Стоилов.

„По повод последвалите след това реакции ние не приемаме някои крайни квалификации, които бяха направени от депутат от ДПС, които прекрачват тази дискусия и засягат въпроси на националната сигурност, на това, което би трябвало да обединява всички народни представители и всички парламентарни групи. Затова ние очакваме от ръководството на ДПС да каже дали то споделя или не такъв начин на обяснение, който беше даден, допълни той.

„Той (Хюсеин Хафъзов от ДПС - б.р.) твърди, че е гласувал против потисническото мислене на част от българските депутати. Не знам с какво го потиснах - може би с това, че гласувах да се говори на български език в България. Така и пише и в Конституцията”, заяви депутатът от БСП Страхил Ангелов, който напоследък нашумя с посещението си в Сирия, но по-рано беше коментирал, че левицата е предоставила прекалено много власт на ДПС.

„Притеснява ме и друго нещо - той заплашва, казва да следим всяка негова стъпка, защото бил готов, да заплати и със свободата си, за да се бори за демократична България. Не знам какво има предвид, партизанин ли ще става? ", допълни Ангелов.


И, все пак, кои са хората, изборени от Хафъзов?

Днешният дебат беше взривен от изказването на бившия главен секретар на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов: "Аз ще вървя по пътя на Осман Калъч, Ахмед Даутоглу от село Искра, по пътя на Нури Адалъ и на Ахмед Доган. Аз съм за демокрация, без значение вашето отношение към демокрацията и малцинствата в страната”.

Справка на Фокус показва, че тримата са активисти за правата на българите от турски произход през втората половина на XX век. Осман Калъч е бил преподавател в медресето „Нювваб” в Шумен, който е арестуван от ДС и обвинен в шпионаж в полза на Турция.

Осъден е на смърт, но след 13 години в Шуменския затвор и лагера в Белене е разменен (заедно със 7 български турци, осъдени за шпионаж) за български агент, арестуван в Истанбул. Там работи във външното министерство и в българската секция на радиото в Анкара, след което е съветник на трима турски президенти по въпросите, свързани с България.

Ахмед Давутоглу, съименик на настоящия външен министър на южната ни съседка, също е завършил шуменското медресе, след което специализира в Египет, връща се у нас и става директор на религиозното училище. След 1949 г. живее в Турция, където е имам, ваиз и преподавател. През 1962 г. става ректор на Висшия ислямски институт в Истанбул.

Нури Адалъ е изгонен от „Нювваб” заради прогресивните си идеи. Той е защитник на правата и свободите на гражданите от турски произход по време на комунистическия режим, заради което прекарва 23 години от живота си в затвори и изгнание с неясна присъда. Насилствено е изселен в Турция през 1989 г.