Преди да стане политикът, който върна мандата на БСП в размирната 1997 г., Николай Добрев е кмет в столичния квартал Надежда. Тук скоро улица ще носи неговото име.
И ще напомня за най-хубавите години в живота на семейството му, както твърди синът, Кирил Добрев. Това е история за силата да взимаш неудобни решения и нейната цена. Николай Добрев умира малко след най-тежкото решение в живота си. На 52.
Вяра Деянова говори със сина му Кирил Добрев на знаковата дата 4 февруари. 18 години по-късно.
Кирил Добрев: Не съм си мислил, че мога да дам интервю на това място.
Вяра Деянова: На този район баща Ви е бил кмет?
И то в много тежки години... и ми се е налагало вечерно време да ги прибирам често.
Какво си говорихте с баща Ви, когато го прибирахте вечер?
Тогава рядко си говорихме. Че трябва да не се прибирам късно, че утре трябва да ставам за училище. ..Какво става с предметите. Има ли нещо, излагаме ли се, и ти кой курс стана.. Така и не запомни нито аз, нито сестра ми кой клас сме точно...
Защо стана кмет на този квартал баща Ви?
Бяха му най хубавите години. Беше най-щастлив тук. Въпреки че тази позиция беше образно казано като наказание за него тогава. Много усмихнат беше като се прибираше. Голяма част от истинските му приятелства са от Надежда, не толкова от Позитано.
Какво ви казваше той за приятелството?
Че истинските приятели са много малко. За съжаление и по-голямата част са конюнктурни..
След 4 февруари 1997 г. Николай Добрев печели хората по улиците, но губи много другари на „Позитано”. Президентът Петър Стоянов връчва мандат на БСП за съставяне на кабинет след Жан Виденов и след три месеца улични протести с искане за нови избори. Номинираният за „червен” премиер Николай Добрев се отказва от власт и връща мандата. Бурята навън спира, но много от своите го наричат предател.
Нашата среща е на 4-ти февруари.
Да, знакова дата.
Каква беше тази дата за семейството Ви, вкъщи?
Ако трябва да бъда по-точен или да говоря, тя беше финал и ние си отдъхнахме на четвърти февруари, защото това бяха месеци наред, време в което той готвеше кабинет, мислеше четеше... Готвеше наистина силна управленска програма. Готвеше един изключително силен кабинет... кабинет от истински професионалисти.
С напредването на времето и увеличаването на протестите един по един всичките започнаха да се отказват. Примерно, един Веселин Методиев, който по-късно беше министър на образованието от СДС беше като име вписан в неговия тефтер като най-добър вариант за министър.
От „Позитано” щяха ли да му дадат и да му простят, да състави кабинет широкоспектърен. С хора от всички политически сили?
За „Позитано” не ми се иска да говоря. В крайна сметка баща ми за мен и за много хора ще остане символ на това какво представлява един политически лидер. Предател го наричаха точно онези хора, които не можеха да се разделят с властта. Които бяха свикнали с министерските кресла, със всичко онова, което дава властта.
Тогава се търсеше конфликт. Тогава се търсеше образно казано някой да бъде убит, да се случи инцидент. И той това не искаше да си позволи. Той не можеше да си представи, че в историята ще остане като този, който е окървавил страната.
Какво си казахте с него вечерта, когато той се прибра след прословутото връщане на мандата. Каза ли ви нещо?
-Да, много добре си спомням. Каза: „Край всичко свърши. Не пускайте телевизора повече”. Защото явно ги преживяваше всички тези неща и беше трудно. Олекна му. Времето беше много тежко. Той не искаше да се стигне до сценария, който се развиваше във всички балкански държави тогава. И успя да запази реда в страната.
Когато ви каза да не пускате телевизора вкъщи, той е искал да ви предпази?
Не, по-скоро той не искаше да слуша повече. Въобще коментари, новини.
Много страдание имаше. Защото той е много партиен човек. Беше си дал образно казано живота за партията. Тук трябваше да взима решения, които са надпартийни. В полза на хората!
Смятате ли, че това клеймо "предател" смаза баща Ви?
В ръководството на партията го Лилов. Най-много му тежеше този разговор, който е бил насаме и винаги ми е споделял като тежест че „Да, Кольо ти спаси народа, но винаги в историята на тази партия ще останеш като предател”. Това го убиваше, това го смазваше. Това е основното.
Той не живееше с усещането, че е направил грешна постъпка. Обратното - че беше прав. Че е спасил партията, ако тогава не беше спасил партията, днес нямаше да я има. И тези, които днес се кичат с титли и си мислят, че са в изпълнителното бюро и са голямата работа просто днес нямаше да ги има и щяха да са редови адвокатчета..
Две години след като връща мандата Николай Добрев умира от рак.
Ние с него почнахме повече, когато се разболя. Тогава сме изкарвали дни заедно. И тогава ми е споделял много неща. И за партията и за държавата като цяло. И за това кой за какво е виновен..
На децата ви разказвате ли за дядо им?
О, много. ..Фактически аз четвърти февруари го свързвам със сина ми. Той се роди само няколко дни след това. И беше една радост за семейството и да излезем малко от глупавата ситуация в момента. Той обичаше да се занимава с него. Не можаха дълго време да бъдат заедно, но първите стихчета и цинични стихотворения го научи той. И до ден днешен ги помни.
Жан Виденов всъщност дойде ли на поклонението?
Мисля че не. Той и до ден днешен..го обвинява за това, че е прекратил мандата на левицата. Мисля, че нямаше смелостта да го направи. ..Нямаше сили да дойде...Буквално след 4 февруари телефона спря да звъни. И останаха много малко хора..Приятелите от Надежда.
Ако срещнете сега Виденов какво ще му кажете?
Ще го накажа с безразличие. Това беше един от неговите лафове. Накажи го с безразличие. ..Каво може да върне това нищо?
Голяма част от приятелите му тогава са все още в партията и винаги ми е било странно каква ожесточена война водят с мен в момента. И Катя Николова, и Димитър Дъбов са хора, с които аз съм израснал. Хора, с които съм ходил заедно на море.
И проблемът е, че техните критики не са свързани с моята политика, а влизат буквално в личното ми пространство, което много ме засяга. А те са били буквално хора, които са част от семейството. И затова ме боли много.
Ако беше жив сега щеше ли още да е в политиката?
Едва ли. Не го казвам, защото аз имам такава позиция... за него фронт офиса не беше всичко. Щеше да бъде в бек офиса на „Позитано” и да готви следващите.
Заради него ли сте в политиката?
Това се получи някак си от само себе си. Станах член на партията 1997 година именно, за да го усмихна. За да се зарадва... да покажа някаква съпричастност.
Винаги сме си говорили и докато беше жив баща ми, че политиката е наркотик. Тя те ограбва, обсебва, но пък ти доставя страхотно удоволствие, когато виждаш, че можеш да промениш нещо...
Щеше ли да е щастлив от Вашата политическа изява?
Не, категорично. Той ме караше да му обещавам, че няма да се занимава с политика никога. И го направих. И тук съм излъгал и подвел. Тази работа нямаше да стане. Ако той беше жив, аз никога нямаше да се занимавам с политика.
В квартала, където Кирил идвал със семейната Лада да прибира баща си, идват и спомените за моментите, в които били просто баща и син.
Аз съм войник и ни пускат гарнизон с преспиване. И трябва да останеш в Плевен. Не можеш да си тръгнеш в София. Прибрах се да си видя приятелката и беше полудял и ме направи на дреп. До един и половина ме държа в кухнята, няма да го забравя никога. И на другия ден трябва да ме закара. Отивам в кабинета му. Трябва да ме закара до Плевен.
За първи път влизам в тоя кабинет... Седеше пуши, нещо пише. Сядам срещу него и казвам: „Много мислих, прав си” и гледам една лека усмивчица: „За какво съм прав?” И аз: „Представяш ли си ако стане нещо. Да се запали Плевен. И мене ма няма там...”.
И в този момент химикалката, който държеше по мене. Аз на бегом се изнасям. И отвън някаква международна делегация. И една химикалка излита и през отворената врата и хората пълен шах. И им казват: „Синът му. Войник”.
(...)
Как ме е учил да карам кола? Не можех да спра до линията, която е определена. И накрая той застава на линията и казва засилваш се и спираш. Ако не спреш ще ме бутнеш мене.
Говорите ли му понякога? Наум.
Често. Консултирам въпроси такива, които аз не мога да взема решение. По-скоро са свързани с БСП, защото понякога и аз се чудя защо си губя времето.
Усещате ли неговата честност, неговия дух, когато си говорите с него?
Естествено.
(...)
Един гръцки поет беше казал безумец е този, който иска с пръст слънцето да затъмни. Никой не може да унижи БСП. Да я направи третостепенна политическа сила. Аз съм дълбоко убеден, че хилядите симпатизанти на нашата партия , ще разберат този компромис, който беше в името на съгласието, разбирателството и гражданския мир в страната.
Щеше ли да е щастлив, че има улица на негово име?
Абсурд Той не обича да занимава хората със себе си и мразеше светлината на прожекторите Но пък аз съм си обещал, че ще направя така, че името му да остане.
