Българският парламент отказа да признае избиването на 1,5 милиона арменци от властите в Османската империя през 1915 г. за геноцид. По предложение на ГЕРБ депутатите приеха декларация, в която терминът за „изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви” е сменен с „масово изтребление”. За този текст гласуваха 157 народни представители, 36 бяха „против”, а парламентарната група на ДПС демонстративно напусна залата. С решението 24 април се обявява за Ден на възпоминание на жертвите.

Проектът за решение за признаване на арменския геноцид беше внесен от парламентарната група на „Атака”, а в него бяха направени промени, предложени от Цвета Караянчева от ГЕРБ и от Красимира Ковачка Български демократичен център. Караянчева предложи вместо „геноцид” да се използва изразът „масово изтребление”. По предложение на Ковачка пък от мотивите на решението отпаднаха текстовете: „Деянието отговаря напълно на състава на постановителните актове на Организацията на обединените нации: Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид (1948). Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпления срещу човечеството (1968)” и „като се присъединява към позицията на Европейския парламент в подкрепата на този диалог”. От „Атака” възразиха срещу тази редакция.

Изтреблението на арменците в Османската империя през 1915-1922 г е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи, се посочва в решението.

В духа на политическата коректност, в него е направен реверанс към позицията на Турция, която отказва да признае геноцида с аргумента, че гоненията срещу арменците са дело на османската власт. „Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветствува диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина”, пише в решението на българския парламент.

След приемането му парламентът все пак почете с едноминутно мълчание арменските жертви, след като председателят Цецка Цачева не позволи това по процедурни причини в началото на заседанието. Присъстващите в залата депутати на ДПС напуснаха.

„Масово изтребление” срещу износ на месо

„Българското правителство не може да направи нищо по-различно от това да признае масовото изтребление на арменците” – такъв бе коментарът на премиера Бойко Борисов в Народното събрание по време на дебатите по въпроса.

След това той прокара учудващ, доколкото типичният му стил може да предизвика учудване, паралел между този „понятиен” реверанс към Турция и помощта на съседната държава за българския износ на месо.

„Казах много ясно „масовото изтребление” на арменците - това е българската дума или българският ни речник. Действително винаги от ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас, знаете с износа на месо, където контра санкциите от Русия ни удариха много в селското стопанство, надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени или убити хора ще се отчете от турското правителство“, заяви министър-председателят.

„Това, което говорихме с колегите, че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменат в тяхна памет и не само в техните, но и на българските такива. Това, което и сега предложиха от ГЕРБ масовото изтребление на арменците да бъде признато и аз мисля, че ще се намери консенсус в тази посока“, прогнозира министър-председателят преди гласуването.

„Консенсус” за убийство

С търсене на консенсус между всички осем парламентарни групи председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов обоснова заличаването на думата „геноцид” от първия вариант на декларацията, предложен от „Атака” – той бил „неприемлив за повечето групи в Народното събрание”.

Според определението за „геноцид” в тълковния речник, това означава „изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви” - мотиви, които очевадно не присъстват в приетата от българските законотворци декларация.

„Българският парламент се представлява от осем групи, когато се вземат решения, ГЕРБ иска максимален политически консенсус и когато има такъв, можем да говорим за обединение на нацията, за решения, отговарящи на очакванията на обществото”, посочи Цветанов.

Той обясни, че на председателски съвет днес по време на поисканата почивка политическите сили действително са се приближим до това, което да бъде подкрепено по-късно в залата. Редакцията на текста в замяна на подкрепа било, по думите на Цветан Цветанов, част от парламентарната политика и диалог.

Според него това е „по-приемливо и по-добро” за Народното събрание и за гражданите, а не противопоставянето. „Винаги, когато сме в диалог по дадени теми и търсим максималния политически консенсус, не виждам нищо лошо в това, че лидерът на една партия е дошъл в парламента, още повече че той е и премиер на страната”, коментира Цветанов по повод ролята на Борисов в дискусиите.