Пети опит да докаже провала на правителството в политиката, която води, прави опозицията в парламента. След четири неуспешни искания за вот на недоверие, БСП и ДПС подеха пореден поход срещу властта заради провала в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Опозицията атакува на сигурно, използвайки критиките на евродоклада за напредъка на страната и факта, че България остава под наблюдение още година. Сред "дупките" по магистралата на кабинета се появиха още забавянето на членството в Шенген, повишената контрабанда, корупцията и „полицейщината”. И управляващи, и опозиция обаче пуснаха старата плоча, която прескача на едно и също място – кой е повече или по-малко виновен за случващото се в страната.
Само хан Аспарух още не е обвинен от ГЕРБ
Констатацията бе на лидера на „червените” Сергей Станишев. След като депутатите от БСП и ДПС внесоха искането в четвъртък с аргумента, че правителството се е провалило в областта на правосъдието и вътрешните работи, от трибуната той уточни, че става въпрос и за още нещо:
„Този вот на недоверие не е само заради доклада на Европейската комисия. Той само повдига завесата на една много по-мрачна действителност".
Според него все повече българи проглеждат и виждат една власт, която установява олигархичен модел на управление. „Властта корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно(...) Днес в България всеки може да бъде арестуван, проснат по очи”, заяви Станишев.
„БСП настояват всички депутати с гласа си ясно да кажат - справя ли се ГЕРБ, или не. Който вземе неутрална позиция, той подкрепя ГЕРБ”, призова лидерът на левицата, напомняйки на един стар рефрен "кой не скача е червен".
Пътят към историята
„Червената” атака бе продължена от бившия вътрешен министър Румен Петков, който призова днешния кабинет да отиде в историята, препращайки към изказването на премиера, че някои от министрите трябва да влязат в учебниците.
По думите му правителството подпечатвало билета си за историческите анали с провала за Шенген, и с липсата на политическа посока в чувствителни сектори като съдебна система и вътрешен ред. За пример Петков даде силното използване на СРС-та, увеличената контрабанда и произнасянето на присъди от екрана.
Успех по изпълнението на стратегически цели?
В меренето и търсене на отговорности се включи и зам.-председателят на ДПС Лютви Местан, който открои стратегическите цели, изпълнени от минали български правителства. Кабинетът на Иван Костов, последван от тези на НДСВ и ДПС осигурили членство на страната в НАТО и присъединителния процес. Правителството на БСП пък работило успешно за членство в ЕС. Пред сегашните управляващи обаче влизането в Шенген оставало „химера”.
Макар че Местан отрече вотът да е провокиран от атентата на летището в Бургас, той постави въпроса защо на погребението на починалия български гражданин Мустафа Кьосев не е присъствал нито един представител на държавната власт.
Песимизъм пред безсилието
От Синята коалиция обявиха, че няма да участват в „днешната проява на безсилие пред истинските проблеми на България”. Иван Костов описа случващото се в страната в силно песимистичен тон.
„Вече нямат значение правителствата, които идват и си отиват, нито как изглеждаме отвън. ГЕРБ пропиля шансовете си. Целяхме с национално съгласие да постигнем евроблагоденствие. Оказаха се съгласни не за европейските правила, а за европейските пари. На българите остана да плащат високата цена на подменените цели. Има изход – в националното съгласие, което е в ръцете на българските избиратели, да дадат доверие на тези, които имат смелостта да обявят истинска, а не медийна война на мафията. Това ще върне европейското самочувствие на България(...) Изчерпаха се надеждите и европейското търпение. Така стана с Тройната коалиция, това очаква и ГЕРБ”, заяви лидерът на ДСБ.
Заслужили презрението на народа
Лидерът на „Атака” Волен Сидеров отказа да коментира доклада на ЕК с обяснението, че не иска да бъде „бяла мишка, която Барозу наблюдава”. Той насочи вниманието към други, належащи според националистите теми – „открадната” субсидия на „Атака” и инцидента пред "Баня Башь".
„Вие натиснахте копчето и казахте: „Разследвайте „Атака”. Вие правите избирателни акции с показни действия. Заслужихте презрението на българския народ. Той видя как го излъгахте. Хората ми казват: „Тези надминаха всички досега”(...) Повече няма да ви подкрепяме, сами оставате, разчитате на хора със зависимост”, каза Сидеров.
Отговорно към изпълнение на препоръките
На обвиненията управляващите обещаха – да подходят отговорно и да анализират препоръките на ЕК, а резултатите нямало да закъснеят. Всичко това обаче можело да стане чрез обединение.
„Пътят не минава през оставката на правителството и предсрочни избори, а през обединяване на усилията на институциите за ефективна реформа”, заяви правосъдният министър Диана Ковачева. Външният й колега Николай Младенов пък увери, че кабинетът има волята да изпълни съветите с тежка евростойност.
Правителство – Опозиция 4:0
Четири неуспешни вота на недоверие към кабинета "Борисов", един предстоящ пети и един вот на доверие са в активите на 41-то Народно събрание от конституирането му до момента. В четвъртък ще бъде гласуван петият вот на недоверие.
Според Конституцията една пета от народните представители могат да предложат на парламента да гласува недоверие на Министерския съвет.
Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители. Искането за поредния вот на недоверие към управляващите от ГЕРБ беше внесено в деловодството на парламента на 19 юли от 74 депутати от БСП, ДПС и независими.
Първият вот на недоверие - през октомври 2010 г., беше по инициатива на БСП и ДПС, заради политиката в сферата на здравеопазването.
Вторият, също неуспешен, опит за парламентарно бламиране на правителството на премиера Бойко Борисов, беше заради неуспеха на антикризисната политика. Той беше през юни 2011 г. и отново внесен от Коалиция за България и ДПС.
Месец след това беше иницииран и третият, отново неминал вот на недоверие, за "провал на политиката по вътрешна сигурност и обществен ред, провалено членство в Шенген, полицейщина и нарушаване на основни човешки права". Той отново беше на КБ и ДПС.
В началото на април тази година БСП и "Атака" внесоха искане за вот на недоверие към правителството заради спиране на проекта за АЕЦ"Белене" и провалената енергийна политика на България. По-късно съвносителите от "Атака" оттеглиха подписите си и така подписката беше анулирана, а вотът не се състоя.
През януари 2011 г. пък мнозинството даде подкрепата си за управлението на ГЕРБ при гласуването на поискания от самия министър-председател Борисов вот на доверие.
