Парламентът отмени отчастично забраната върху прилагането на технологията "хидравлично разбиване" (фракинг) при проучване и добив на газ и нефт. Това стана с гласовете на ГЕРБ, ДПС, Синята коалиция и двама независими депутати – 92-ма бяха "за", 12 - "против" и шестима "въздържали се". От "Атака" бяха "против", а от Коалиция за България имаше и "против", и "въздържали се". Пълната забрана бе наложена с решение на Народното събрание на 18 януари.
След дебати, продължили повече от два часа, депутатите удължиха с още три месеца работата на временната парламентарна комисия за проучване на подземните богатства на страната.
Червените депутати настояха да се забранят изрично проучването и добивът на шистов газ на територията на България. Всички дейности по спорната технология да спрат незабавно след влизането в сила на решението, а нарушителите да бъдат наказванис глоба 100 млн. лв., предложи Петър Курумбашев.
От ГЕРБ обаче бяха категорични, че решението цели да се разреши единствено добивът на конвенционален газ, който е затруднен от наложената пълна забрана. Депутатът от управляващата партия Диан Червенкондев обясни, че дори съхранението на газ в Чирен е било затруднено заради досегашните текстове.
Това потвърди и самият енергиен министър Делян Добрев, който изтъкна, че промяната на пълната забрана за проучване на газови находища има за цел да насърчи добива на местен газ, който е с 40% по-евтин. Той може да се окаже пътят към достъпна цена на газа и енергийна независимост на България, допълни Добрев.
Той припомни за българското находище "Девенци" и посочи, че то може да бъде дадено на концесия съвсем скоро, така че добивът на местен конвенционален газ да започне до края на годината. „Между 3 и 6 млрд куб.м. имаме доказано наличие на такъв газ. Те ще гарантират между 1 и 2 години цялата консумация на газ в България”, каза още министърът.
По думите му в днешното решение са приети всички съображения и претенции на екоорганизациите, както и предложенията на опозиция.
До налагането на мораториума върху проучването и добива на шистов газ се стигна след множество протести срещу опасната технология в цялата страна. Въпреки че няма еднозначно мнение по темата, много експерти по света предупреждават, че „хидравличното разбиване” крие пагубни последици за околната среда и здравето на хората – замърсяване на водата, опасност от земетресения и т.н.
