Уволненията на държавни служители, премиерският ултиматум и скандалното връщане на надвзети пари не успяха да насочат депутатите към рестриктивно мислене. След като неколкократно се заканваха да ограничат допълнителното стимулиране на чиновниците, в окончателния вариант на промените в Закона за държавния служител се даде възможност тази практика да продължи в широки граници.

В приетите на второ четене текстове се позволява на работещите в администрацията да получават бонуси до 80% от годишната им заплата. Те ще се изплащат четири пъти през годината въз основа на оценка по ред, определен в наредба. Големият процент дойде неочаквано, тъй като на първо четене народните избраници предвиждаха чиновниците да бъдат максимално стимулирани с 30 на сто от основната им заплата.

Въпреки че с промените се премахва т.нар. клас "прослужено време" при формирането на възнагражденията, заместник-министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че с нито една стотинка няма да се намалят получаваните от държавните служители пари.

Брутната заплата ще се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения за нощен и извънреден труд, за работа през официалните празници, за времето на разположение и за постигнати резултати. Индивидуалният размер на основната заплата ще се определя като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит.

Разходите за допълнителните възнаграждения ще са в размер не повече от 30 на сто от разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на разпоредителите с бюджетни кредити, реши парламентът.

"Декларации за лоялност"

От опозицията веднага реагираха с коментар. Христо Бисеров от ДПС заяви, че не се реализира заявената от Симеон Дянков идея индивидуалният бонус да бъде до 30 на сто от заплатата, а не общият бюджет за допълнителни възнаграждения да бъде толкова. „Оказва се, че на отделния държавен служител могат да му се дадат до 80 процента от 12 заплати”, посочи той. По думите му така на един държавен служител се дава правна възможност да получи допълнително близо 10 заплати на година, а с тези пари се създава партийна аристокрация.

Управляващите обаче отвърнаха, че бонусите за постигнати резултати няма да са задължителни. Това била една допълнителна правна възможност, каза Светослав Тончев от ГЕРБ.

Нападките обаче не спряха. Левият депутат Димчо Михалевски отбеляза, че преди да бъдат назначени служители, са викани в офиса на ГЕРБ да попълнят молба за членство. „Лоялността към ГЕРБ ще бъде тествана на всеки три месеца и това ще се отрази на допълнителното възнаграждение”, коментира той.

„Декларациите за лоялност” към водещата партия обаче били „пълни измишльотини”, според Павел Димитров, който нарече Михалевски манипулатор на народни представители.

Пенсиониран чиновник взема шест основни заплати

Депутатите решиха още държавните служители да получават еднократно при пенсиониране няколко месечни основни заплати, а не брутни, както досега. При придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст чиновникът има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Това се отнася за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати.

Държавният служител ще има право и на еднократно обезщетение при пенсиониране в размер на шест основни заплати, ако е работил в съответната администрация през последните 10 години. При по-малко от 10 години ще има право на две основни заплати.

Възнаграждението за платен годишен отпуск и обезщетенията в Кодекса на труда за държавните служители ще се определят въз основа на индивидуалната основна месечна заплата към датата на започване ползването на отпуска или датата на възникване на основанието за получаване на съответното обезщетение.

Народните избраници приеха и промени, свързани с командироването на служители в друго населено място. Органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването. Това ще се случва след получено писмено съгласие на държавния служител.