В следващите 8 години смъртността на деца и хора в активна възраст от нас ще се стопи с 20%. Качеството на живот на българите над 65-годишна възраст пък ще се повиши. Това са приоритети на здравното министерство, представени от ръководителя на ведомството Десислава Атанасова на заседание на Съвета за икономическо развитие и социални политики под егидата на президента Росен Плевнелиев. Лекарите обаче напуснаха заседанието, заявявайки, че не са имали възможност да изложат идеите си.

Преди това Атанасова обяви, че амбициозните цели за намаляване на смъртността трябва да се постигнат до 2020 г. чрез превенция, инвестиции в ранната диагностика, качеството и достъпа до лечение. Според Атанасова в българската здравна система няма зависимост между крайните резултати при лечението на гражданите и направените разходи.

"От една страна, парите непрекъснато се увеличават, от друга - извършените с тях медицински дейности имат много противоречиви тенденции. От трета страна, здравните показатели на обществото не са добри", обобщи тя.

„Българската здравна система през последното десетилетие остана една от най-нереформираните”, заяви Плевнелиев. Според него наслояването на организационни, финансови и административни проблеми означава, че макар и трудна, здравната реформа трябва да бъде реализирана.

България на предпоследно място в класация на ЕК

за качеството на здравеопазването, включваща 34 европейски държави. Страната е в дъното заради допуснати медицински грешки, продължителността на престой в болниците, както и повишението на разходите с 16,3% за болничната помощ в рамките на една календарна година.

Здравната реформа ще бъде едно от условията за отпускането на европейските средства за България в следващата бюджетна рамка за периода 2014-2020 г. Според президента средствата за новия бюджетен период трябва да се насочат към създаването на адекватна и ефективна спешна помощ в България, която покрива цялата страна, и в създаването на електронно здравеопазване.

"Много години се изгубиха като не се даваше шанс на младите специалисти да специализират в България, отворените врати на Европейския съюз създадоха голям дефицит на медицински кадри у нас. Това е един от глобалните въпроси, които също трябва да обсъждаме", допълни Десислава Атанасова.

Неуважение към лекари, зъболекари и фармацевти

Това е причината съсловните организации да напуснат заседанието, обясни председателят на БЛС Цветан Райчинов пред журналисти. По думите му, според реда те  трябвало да се изкажат сред последните участници.

Не може съсловните организации, които са основен партньор на държавата в реализиране на здравните политики да бъдат оставени на последно място след всички, ако остане време да кажат нещо, каза Райчинов.

Той посочи, че са искали да представят позицията си, чиято цел е била да се разсеят няколко мита - за многото пари в здравеопазването, за кадрите в системата и за непрекъснато нарастващия брой на хоспитализации.

Няма страна в Европа, която да заделя под 4 процента от БВП за здравеопазване освен България, с 230 евро средно годишно на човек от населението, няма как с толкова ниски средства да се гарантира качество, каза Райчинов.

Той посочи още, че в страни с близки по територия и население с България има около два милиона души годишно хоспитализации, а у нас те са около 1,6-1,7 млн. души.

България трябва най-после ясно да каже кой модел на финансиране на здравеопазването приема - дали здравно-осигурителен или бюджетен, защото в момента ние нямаме модел, имаме български модел, който не отговаря на нищо и няма нищо общо, с която и да е система, каза Райчинов.