Почти година след атентата на летището в Бургас все още въпросите са повече от отговорите. Обоснованото предположение, изразено от бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, очаквано насочи вниманието към ливанската шийтска организация „Хизбулла”, която посрещна българските обвинения с ледено мълчание, което така и не беше нарушено.

И за Брюксел, и за Бейрут въпросът за отношенията между Европейския съюз и Ливан в контекста на българските обвинения е повече от важен, но деликатността му е свързана с много задкулисни фактори, които в момента определят това, което излиза на повърхността.

Политическата динамика оказва силен резонанс върху политическите и дипломатическите процеси не само във външнополитически аспект. Фактът, че в момента България преосмисля позицията си по отношение на участието на ливанската организация в атентата, го доказва.

Генерал Амин Хотейт се смята за близък до „Хизбулла”. Той често изразява публични позиции по теми, които ръководството на организацията определя като „деликатни” и все още „незавършени”. Всяко интервю с генерал Хотейт, дори и за телевизията на организацията – „Ал Манар”, се описва като ексклузивно.

„Според мен България прибърза с обвинението. Допусна грешка в това отношение, защото официалната стъпка следва да бъде винаги премерена, стабилна, основана на категорична улика. Официалният ръководител не бива да гради позиции върху илюзии и хипотези. Действията на официалното лице не са действията на журналиста, нито действията на романиста, за да изхожда от фантазии или хипотези”, коментира ген. Хотейт.

На 9 февруари 2012 г., след Консултативен съвет по национална сигурност при президента, министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви нещо, което редица чуждестранни наблюдатели очакваха – България да посочи военното крило на „Хизбулла” като отговорно за атентата в Бургас.

„След разследване, продължило половин година, има достатъчно данни, с които можем действително да се придържаме към формулировката обосновано предположение за съпричастност на военното крило на групировката”, заяви тогава пред медиите Цветанов.
От дома си в Бейрут ген. Амин Хотейт контрира, че през призмата на времето тази позиция сериозно е навредила на българската външна политика.

„Страната ви по начало е приятелска страна, държава, която има значителни връзки общо взето с Ливан и с освободителните сили в света. Защо трябваше да предприеме този акт, който не се опира на категорични правила, константи и доказателства. Дали в услуга на Израел? Tази грешка я лишава от важни връзки с другите, тя ще намали уважението към нея в очите на другите, защото България стана жертва на израелски внушения, които не се основават на категорични правила и константи”, аргументира се висшият военен.

Доказателствата, които българската държава е приложила към следствието се основават на съмнения, че лицата, които седят зад атентата в Бургас, са излезли от Ливан и са влезли на територията на Европейския съюз с истинските си самоличности, но са пребивавали у нас с фалшиви документи. За близкия до „Хизбулла” анализатор това не е причина за вменяване на вина.

„Знаете, че наказателният процес се осъществява на етапи. Предварително следствие, след това съдебно следствие, след това съдебно решение. До този момент съдебното следствие не е приключило и не е определило кой е отговорният. Как тогава политическият ръководител си позволява да заеме такава позиция?”, пита генералът.

От представителството на Европейската комисия в Бейрут очаквано са настроени дипломатично. Ливан е прекалено важна държава за Европа и тактичността е от ключово значение в този момент.

„Разбира се събитията в България бяха много, много трагични. Ние ги заклеймихме и осъждаме всеки акт на тероризъм. Трябва да помогнем на България да стигне до извършителите, убедени че справедливостта ще възтържествува, това е най-важното”, смята посланикът на ЕС в Ливан Анджелина Ейхорст.

Това означава, че българските доказателства срещу „Хизбулла” трябва да са наистина еднозначни. Защото в Европа има и държави, които няма да позволят прибързаност особено в контекста на значението в отношенията с официалната власт, от която част е и „Хизбулла”.

„Добре известно е, че ливанското правителство и институции не са в състояние да контролират „Хизбулла”, която разполага със своя собствена разузнавателна и военна мрежа. Ливанското общество обаче има много стари, стабилни и добри връзки с Европейския съюз и хората в него. Именно това са отношенията – те остават стабилни и разбиращи въпреки трудните условия, с които Ливан трябва да живее”, е мнението на Пол Салем, директор на Близкоизточния център „Карнеги” в Бейрут.

Неофициално, разделението в Европейския съюз в момента по отношение на включването на военното крило на „Хизбулла” в Черния списък е в съотношение 21 на 6. България по-скоро попада в лагера на тези 21 държави, които са склонни да обявят военното крило на организацията за терористична. Все пак обаче това зависи от новите детайли, ако разбира се има такива.

„Искам да се обърна към нашите приятелски страни и да им кажа, че ако те възнамеряват да наложат наказателни мерки срещу някоя група тук, те трябва да внимават това да не доведе до наказването на целия Ливан”, призова в ефира на bTV лидерът на движение „Бъдеще” Фуад Синьора.

Междувременно, ген. Хотейт е убеден, че Европейският съюз няма да прибързва с включването на „Хизбулла” в списъка с терористични организации, защото шийтското движение не гледа на Брюксел като на враг.

„Според мен в Европейския съюз има разумни хора, обективни хора, съзнателни хора, които отхвърлят израелското скалъпване, израелското идейно тероризиране. Напоследък чухме например германската позиция, която гласи: Дайте ни категорични доказателства, които обвиняват Хизбулла. А България не успя да представи категорично доказателство”, продължава Хотейт.

Генералът е убеден, че ако шийтската организация седеше зад атентата в Бургас, тя би поела отговорност без да се колебае.

„По принцип няма нищо, което да поставя „Хизбулла” в конфронтация с Европейския съюз - нито от гледна точка на характера на конфликта, нито по отношение на правата, освен ако позицията на Европейския съюз не се промени и той не пожелае да бъде съюзник на Израел в конфронтацията с Хизбулла - тук вече нещата се обръщат”, завършва близкия до „Хизбулла” анализатор.

Когато картите са сложени на масата, всяка от страните знае какво рискува, когато изразява публично позиции. Очаква се скоро този въпрос отново да бъде дискутиран в Брюксел.

Терористичният акт на 18 юли в България е само част от една сложна геополитическа игра, която се води на хиляди километри от границите на страната ни. С огласяването на своето „обосновано предположение“ и посочвайки „Хизбулла“, българските власти направиха само първата стъпка към продължителен и труден процес, който трябва да завърши с посочването на конкретни извършители, назовани поименно в обвинителен акт. Могат да минат години преди това да стане. Дотогава отношенията между ЕС и Ливан остават стабилни. Поне на повърхността, докато зад сцената е повече от интересно...