Коалицията, която стои зад втория кабинет „Борисов”, не изключва отделните партии да създават собствено мнозинство в парламента за приемането на различните реформи, обяви вицепремиерът Румяна Бъчварова пред БНР. Макар че повод за твърдението ѝ бе съдебната реформа, то практически утвърждава модела, по който бяха прокарани спорните промени в пенсионната система в края на декември – с гласовете на ГЕРБ и ДПС, въпреки несъгласието на коалиционни партньори.
„ГЕРБ би се отказала да върви в коалицията, ако се окаже, че тя е спирачка за желаната политика”, изтъкна вицепремиерът.
„Съдебната реформа е ключът към успеха на сегашното управление. Мисля, че има консенсус, че тя трябва да се случи. Големите разминавания започват и ще продължат за начина, по който тя трябва да се случи. Има много интереси, които са заинтересовани от това състояние на съдебната система. Няма реформа, която да носи смисъл, без спрямо нея да има негативна обществена реакция. Смисълът на това политическо действие е да провокира някакво статукво на интереси и да се опита да го разруши”, коментира Румяна Бъчварова, без да навлезе в подробности и да даде конкретни примери.
Тя посочи, че решението дали премиерът Бойко Борисов ще се кандидатира за президент ще бъде взето след година и половина. „Ние имаме действащ президент и правителството има изключително много работа. Целта към момента е успешен цял мандат на това правителство”, подчерта Бъчварова.
По отношение на посещението на държавния секретар на САЩ Джон Кери тя изтъкна, че „по-успешни визити като че ли не сме имали”. Според нея още преди втория мандат на ГЕРБ Бойко Борисов е показал на Вашингтон разграничението си от руските интереси в България.
По думите на Румяна Бъчварова няма категорични доказателства за ползата от т.нар. проекти от „Големия шлем“, които Борисов е прекратил. „Затова логично се мислеше, че те са направени по начин, по който по-скоро биха имали ефект на политическо въздействие, на политическо присъствие, отколкото на съществена полза. И ядрената централа, и нека не забравяме „Бургас - Александруполис“, и „Южен поток“ – на практика се оказаха по-скоро с недоказани ползи, отколкото с категорични предимства, за да могат да бъдат избрани”, коментира още тя.