В момента държавата изпълнява много и понякога несвойствени функции, а прехвърлянето им към неправителствения сектор ще направи "общата тъкан" между държавата и гражданското общество.
Това коментира вицепремиерът Румяна Бъчварова при представянето на индекса за устойчивостта на НПО сектора у нас на Американската агенция за международно развитие USAID.
"През 2013 г. гражданското общество показа, че е живо в България и може да бъде политически фактор", посочи вътрешният министър, според която протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски са "едно от основните събития на последните 10 години".
Бъчварова обаче посочи, че сме станали свидетели и на опити да се спекулира с гражданското общество – не става ясно дадена организация каква е, какво защитава, от кого се финансира и т.н.
"Диалогът е много важен, но още по-важно е да знаеш с кого го водиш", заяви вицепремиерът и обяви, че в новия проектозакон за гражданските организации има мерки в тази посока. По думите й трябва да се преосмислят отношенията между НПО, гражданите и управлението.
С този закон ще бъде въведена и оценка на въздействието на нормативните и законодателни актове на правителството и парламента, каза Бъчварова като призна, че това може би ще забави парламентарната дейност, но крайният резултат ще е по-добро законодателство.
НПО ще могат да дават своята оценка и експертиза и така пряко да влияят на законодателната дейност, допълни тя.
За първи път изпреварваме Унгария
България се нарежда на 8-о място от 29 държави в Централна и Източна Европа и Азия по отношение устойчивостта на неправителствения сектор през 2014 година според индекса на USAID.
Основните елементи на индекса са правната страна, организационният капацитет, финансовата устойчивост, застъпничеството, предоставянето на услуги, инфраструктурата и общественият престиж.
Индексът за устойчивост на НПО-ата в България за 2014 година е 3.3, като остава непроменен от 2012 година. Това класира България в графата "Развиващата се устойчивост". Пред нас са Естония, Полша, Чехия, Латвия, Литва, Словакия и Хърватия, а зад нас за първа година минава Унгария.
Директорът на Българския център за нестопанско право Любен Панов посочи, че Будапеща преди години е била давана за пример, но през последните 5 години правната среда се е влошила.
Той даде пример с преследването на организациите, разпределящи средства по т.нар норвежки механизъм – според правителството, те са финансирали само критични на властта проекти.