Към момента определено може да се каже, че на фона на доминиращото желание за стабилност, участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти. Това се посочва в проучване за електоралните нагласи към януари 2015 г., проведено от „Алфа Рисърч”.
ГЕРБ (23.2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11.4%), която спада до своеобразно електорално дъно. ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението.
Изразяваните от Реформаторския блок позиции по управленските политики по всичко изглежда се подкрепят от потенциалните му симпатизанти. В резултат, електоралната подкрепа за блока бележи лек ръст (6.5% от общия брой избиратели), а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг.
Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери, посочват социолозите. "Атака" е с 2,6% подкрепа.
На този фон, най-драстична промяна за последните няколко месеца се наблюдава при ББЦ. На практика след изборите партията буквално „изпада“ от електоралната карта на страната, а рейтингът на Николай Бареков се стопява наполовина до 1,5%.
Вътре в кабинета
Правителството стартира дейността си с одобрение от 24% срещу 36% неодобрение. Въпреки крехката подкрепа за правителството в условията на сложна коалиционна динамика, управлението разполага с два съществени ресурса, посочват от „Алфа Рисърч”.
Единият е доминиращото желание за стабилност - 61% от българските граждани искат кабинетът да изкара пълен мандат, срещу едва 13% настояващи за предсрочни избори. „За” 4-годишно управление са даже около половината от привържениците на ДПС и БСП.
Другият ресурс на управляващите е високото одобрение за действията на премиера и министрите. Положителните оценки за Бойко Борисов нарастват до 32% и така става най-одобряваният национален политик.
Четирима министри, които общественото мнение определя като най-успешни са регионалният Лиляна Павлова (21.4%), здравният Петър Москов (21.1%), вицепремиерът Томислав Дончев (18.7%), социалният Ивайло Калфин (15.7%).
Прави впечатление, че два от непопулярните ресори от първия кабинет „Борисов” (здравен и социален) сега са в челото, като те са поверени на партньорите на ГЕРБ – РБ и АБВ.
Най-критично са оцененитранспортният министър Ивайло Московски (12% го определят като неуспешен), образователният Тодор Танев, финансовият Владислав Горанов, икономическият Божидар Лукарски (по 11% ги оценяват като неуспешни) и енергийният Теменужка Петкова (10%).
Все така без доверие в другите институции
Отношението към президента Росен Плевнелиев остава поляризирано. Той запазва регистрираното през есента на миналата година одобрение от 29%, срещу 34% неодобрение и 37% неутрални оценки.
По-голяма от средното подкрепа за държавния глава изразяват най-вече привържениците на ГЕРБ и Реформаторския блок, но и тези на Патриотичния фронт и АБВ. Силно негативни са симпатизантите на БСП и Атака.
Въпреки че в 43-то Народно събрание са представени партии, получили вота на 93% от гласувалите граждани, то започва мандата си с едва 11% одобрение, срещу 46% неодобрение и 42% неутрални оценки, посочват от „Алфа Рисърч”.
„Следващите няколко месеца ще са решителни за това в каква посока ще се ориентират мнозинството от неутралните към момента мнения: дали парламентът ще убеди избирателите във възможността да изпълнява отговорно функциите си или бързо ще се дискредитира, както се случи с 42-то НС”, коментират от агенцията.
Едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание.
Същевременно, оценките за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега спадат до 11% положителни срещу 42% отрицателни.
Ще имаме нови кметове (но не и в София)
Налице е значително по-високо доверие към кметовете на общини в сравнение с отношението към останалите институции и политици в страната. 43% от анкетираните декларират положително отношение към кмета на тяхната община при 17% - отрицателно.
Значителен е делът на умерените скептици (40%), от които в крайна сметка ще зависи и резултатът от местния вот, посочват от „Алфа Рисърч”.
Изключително интересно е разпределението на протестния вот по типове населени места. Относително най-малко засегнати от него са малките общини и селата, където 61% от населението изразява готовност да подкрепи настоящите кметове.
Сходна, макар и по-слаба тенденция, е налице и в най-голямата община – Столична. Мнозинството, 42% смятат да гласуват за Й.Фандъкова, а 35% - за нов кмет.
В останалите градове картината се обръща – в съотношение 40%:35% за областните центрове и 51%:29% за малките градове доминира желанието за промяна и избор на нов градоначалник.
