Посланик Джеймс Уорлик приключва своя мандат в България и планира да напусне страната на 14 септември. Той ще се завърне във Вашингтон, където ще започне работа като заместник-специален представител за Афганистан и Пакистан - длъжност за старши дипломат в офиса на Държавния секретар. Дни преди отпътуването му от страната с него разговаря Габриела Наплатанова.
Ваше превъзходителство това е първият ви мандат като посланик тук в България. Как бихте описали тези 3 години, вашата най-голяма победа и най-голямото ви предизвикателство?
- Наслаждавах се на всяка минута от времето ми тук. Беше чест и привилегия да служа като представител на президента тук в България. Това, от което съм най-горд е, че отношенията ни са по-силни от всякога.
Имаме стабилна основа за бъдеще като приятели и партньори. Би ми се искало това да не е само отношения между правителства, на висша политика, но преди всичко отношения между хората. Виждахте ме навсякъде из страната, много се радвам да пътувам и да срещам толкова много хора. Това, което се радвам да виждам са програми, които свързват хората, фокусират се върху изкуства, литература, музика и образование и мисля, че за последните 3 години напреднахме много в тези области.
А в областта енергетиката - американското правителство одобрява това, че се отказваме от АЕЦ „Белене”, беше ли това успех за вас?
- Когато пристигнах в България не мисля, че имаше много българи, които да използват думата диверсификация. Те дори не знаеха какво означава. Сега я чувате всеки ден от премиера, президента, политическите партии, и мисля че вече наистина се осъзнава, че видовете енергия и енергийните източници трябва да се разнообразят. Това не е бърз план, който да реализирате за една нощ. Това изисква сериозен ангажимент на управлението за дълъг период от време и мисля, че правителството е решено да го постигне. Когато има диверсификация ще паднат цените - защото ще се създаде конкуренция. Това се случва в Съединените щати - колкото повече видове енергия от различни източници има, толкова по-евтина става тя. Това е посоката, която България поема.
Имате предвид „Белене”?
- И други също - има и други секретни договори, които са сключени с пари, които принадлежат на българите. Трябва да се провери как са похарчени тези пари и да бъде потърсена отговорност на хората които са го правили. Виждам прогрес и в двете посоки, по-голяма прозрачност и диверсификация.
В тази връзка искам да ви попитам как приемате решението на правителството за мораториум върху проучванията за шистов газ, разочарова ли ви това решение?
- Няма нищо по-важно от околната среда. Вижте тази страна, тя е с красиви планини, морето, земеделските земи на североизток - това са съкровища, които трябва да бъдат запазени. Нищо не би трябвало да ги застрашава. Мисля, че е мъдро решението на правителството да оцени как да постъпи, какви решения да вземе. Има сериозни дискусии и трябва да има „за” и „против” шистовия газ. Решението ще вземе народът на България.
И както в Съединените щати, можем да създадем добра регулирана среда. В такава среда не можем да говорим за нулев риск, но за риск, който може да бъде контролиран.
- Това може да го приложите и по отношение на ядрената енергетика. Не можете да кажете, че атомната енергетика е 100% безопасна. Но за повече от 20 години България е доказала, че е лидер в тази област и е доказала, че го прави сигурно и ефективно. Мисля, че това може да го направите и с шистовия газ, но това е дебат, който вие трябва да проведете. Има и нещо друго - ако аз бях българин щях да искам да знам дали има шистов газ в България. Щях да искам да съм информиран дори без да има добив... на изследователско ниво. Да се знае дали стоя върху златна мина или не. И не на последно място - технологията се развива, имало е и лоши практики в миналото, но сега технологиите са се подобрили, така че добиването на шистов газ да се осъществява безопасно. Имате парламентарна комисия, която се занимава с това, имате оживени дискусии и предстои да видим до какво ще доведат.
Има ли нещо, за което сте казали и съжалявате през тези почти 3 години, някои биха ви критикували че сте се преекспонирали в медиите, казвайки какво мислите направо?
Виждам хора, които ми размахват пръст – „О, той се меси във вътрешните ни въпроси”. Моят отговор е следният: Въпросите на България трябва да бъдат решавани от българите, но аз мога да започна дискусия по даден въпрос дори и да е противоречив по теми като енергетиката, например, или нещо друго. Мисля, че така си върша работата. Някои не искат да чуват тези тежки въпроси, но аз мисля че това помага и придвижва дебата и се радвам, че активно заемах активна позиция.
Имате ли обяснение, защо Румен Петков поде такава атака, свързана с по-ранното ви отзоваване?
- Вижте, аз съм открояваща се фигура тук и с моята работа можеше да се очаква, че ще предизвикам критики. Не е изненадващо, че те дойдоха от крайно дясно и крайно ляво, но съм убеден че мнозинството от българския народ знае, че съм тук като приятел и вярвам, че споделяме общи интереси и ценности. Бъдещето на България принадлежи на това силно трансатлантическо приятелство, което развихме. Ако всеки в България ме обичаше, нямаше да съм си свършил работата
Значи ли, че сте се изненадали, като получихте сметката за ползването на военните бази от г-н Сидеров?
- Просто няма нужда да говорим за г-н Сидеров сега. Мисля, че хората в България отхвърлиха политиката на омраза и предразсъдъци. Това е много толерантна страна и бих искал да мисля, че голяма част от мнозинството иска да има силно партньорство със Съединените щати и ние приветстваме това.
Това са последните ви дни в този офис. Кой беше най-тежкият ден и момент?
- Имаше много трудности. Не всеки ден е перфектен. Отидох във ВМА да посетя ранените войници от Афганистан и бях разтърсен от тяхното състояние. Слава богу, те се възстановиха напълно, но беше много плашещо. Понякога, когато се бием рамо до рамо, ние сме горди от това което сме постигнали, има и дни, в които сме тъжни.
Денят, в който четиримата български войници бяха ранени, дълбоко ни засегна. Знам, че много българи са уплашени от това, което се случи в Бургас. Кой вярваше, че това би могло да се случи в България за първи път в съвременната история!
Защо според вас провокирахме ли това с нещо?
- Не. Не сте. Това не е свързано с България изобщо. Тези терористи очевидно избраха за мишена невинни израелци, дошли на почивка. Би могло да се случи на много други места. Мисля че полицията свърши добра работа, разследването продължава и смятам, че хората, извършили този терористичен акт ще получат правосъдие.
Мислите, че сме близко до идентифицирането на тези, които го направиха?
- Не съм запознат с всички факти в разследването. То трябва да си свърши работата и ние уважаваме това. ФБР има готовност да помогне, израелците също помагат. Надяваме се на пробив в разследването и тези, които са го извършили заслужават да са зад решетките.
Споменахте за ранените войници в Афганистан. Следващата ви позиция ще е свързана с Афганистан и Пакистан. Какво се очаква от вас на този пост?
Ще имам много отговорности, но най-трудната, и вероятно най-важната, ще е изготвянето на двустранно споразумение по сигурността с Афганистан. То ще е базата за изтегляне на американските войски. Това е важно споразумение за нашата страна. Аз бях във Вашингтон миналата седмица по този въпрос. Осъзнах, че ще бъде трудно предизвикателство, важно за нашата страна. Трябва да излезем от Афганистан по правилния начин, инвестирахме много пари, много човешки животи. Така че, когато се изтегляме, трябва да сме сигурни, че има действащо споразумение за сигурността и това е моята работа. Не знам дали е повишение, но това е много висша позиция, няма да работя само с Държавния департамент, но и с много агенции, включително и военните, с правителството на Афганистан, но мисля, че никой не вярва това да бъдат леки преговори.
Какво бихте казали на човека, който ще заеме мястото ви тук?
Българите ще я заобичат - тя е много опитен дипломат от кариерата и ще донесе друг стил на работа и персонален подход към работа. Това е добре за двустранните отношения. Президентът направи отличен избор, ще я опознаете!
Сега, в резиденцията, почти всичкият ми багаж е опакован. Но тук са останали политическите шаржове, има колажи на Стъклен дом.
Кажете ни за „Стъклен дом”, защото ние сме много горди от тази продукция.
Аз съм много горд от тази продукция и затова, че участвах в нея. Беше невероятно изживяване за мен. Знам, че няма да взема „Оскар” с тази роля, но за мен беше опит. Научих много и разбрах, че това не е никак лесна работа.
Как въобще получихте разрешение от Държавния департамент за това участие?
- Първо те реагираха – „Какво прави той? Това е под достойнството на един посланик, да бъде в такова шоу!”, но аз им казах: „Напротив - много хора ще ме видят”. Нали помните ролята ми в „Стъклен дом”, аз всъщност играех себе си и помагах на американски гражданин. Знаете ли посланието беше много позитивно, колко хора четат вестници днес - не много. Но колко хора гледат „Стъклен дом” – милиони. Успях да достигна до много млади хора, които не си купуват вестници всеки ден, но гледат „Стъклен дом”. Исках да ме видят като човешко същество, като човешкото лице на Америка. Мисля, че това е уважение и към страната, да участваш в такава отлична драма. Сприятелих се с много от актьорите и актрисите. Незабравим опит е за мен. Просто съжалявам, че сериалът свърши, според мен трябваше да има още един сезон!
Много неща направихте тук - снимахте се в сериал, отидохте на гей парад, летяхте с изтребител F-16 , кое е най-вълнуващото?
- Трудно е да избера, но знаете ли, че съм първият цивилен, който е летял на МиГ-29, знаете ли това? Първият цивилен, изобщо. За мен това е голяма работа.
Кажете ни за вашите деца - имате три?
- Да. Така е
Болезнено ли е да сте разделени толкова дълго време?
- Да. Но в такъв свят живеем. Ние сме глобално общество. Моите деца израснаха в семейство на дипломати, така че те се чувстват комфортно навсякъде. Моят син е лейтенант в морската пехота. Той работеше като инвестиционен банкер на „Уолстрийт” и правеше много пари. Мразеше тази работа, за него нямаше живот и след дълъг размисъл се отказа от високите доходи и сега е в морската пехота. Чудех се, дали това е най-доброто за него, но той е много щастлив и за него това е бил отличен избор.
Не се ли притеснявате, че може да го пратят в Афганистан?
-Отива, където го пратят. Ще видим, все още се обучава, но до момента се справя чудесно.
Значи го подкрепяте?
- Първо, когато чух идеята, бях много притеснен. Сега смятам, че той наистина се радва и гордее с работата си.
А майката как го прие?
- За нея също беше трудно решение, защото никога не знаеш, къде ще те пратят военните. Може да бъде наистина стряскащо. Но тя го подкрепя напълно. Тази професия развива увереност и лидерски качества. Затова съм много горд с него.
Вашата съпруга, която е посланик, също ли напуска Белград?
- Да, ние пристигнахме заедно и напускаме почти по едно и също време. Тя се връща за кратко в САЩ, но след това я изпращат в Мелбърн, Австралия.
Това е доста далеч от Афганистан, където ще сте вие?
- Основно ще съм във Вашингтон и ще пътувам, но това все пак е доста далече и от мен, и от децата ни. Може би за Коледа ще се съберем. Какво да правим... не е лесно!
Имате ли съревнование помежду си като дипломати от кариерата?
- Не. Бяхме големи късметлии - винаги сме получавали добри назначения, много отговорни постове. Винаги сме прогресирали в кариерата си и двамата станахме посланици. Никога не сме имали съперничество, не сме били разделени от дипломатическата служба, но сега за първи път сме разделени. Но това проработи добре за нас. Освен това, не сме сами - има доста двойки в нашето положение.
Наистина ли е разпространена в практика?
- Да. И случаите се увеличават, не е необичайно. Ние бяхме щастливи, че и двамата сме посланици, но има много случаи, в които семейството се праща като екип. Мисля, че с годините Държавният департамент стана институция, която се отнася с разбиране към семействата и се опитва да създаде на съпрузите условия, в които да имат възможност да работят заедно.
Габриела Наплатанова.
Репортаж от "разходката" през мандата на Джеймс Уорлик гледайте в bTV Новините в 19.00 часа!
