Аргументите и страховете на депутатите, свързани с проектозакона на вицепремиера Меглена Кунева за борба с корупцията, са логични, но има и друг въпрос – кое е по-малкото зло между един закон с доста предпоставки да стане лош и повсеместната, вездесъща, арогантна, брутална корупция, която е оглозгала държавата. Нямам отговор, но като че ли си струва да се опита.

Това коментира адвокат Михаил Екимджиев в предаването „Лице в лице“ по bTV.

Всеки нормален човек иска да живее в държава с повече честност и справедливост, в която данъците му отиват където трябва, а не в батко, братко и наши момчета и момичета, които изпълняват обществени поръчки. Нека да се получи обществена подкрепа за този закон, а ако не проработи, има начини и корективи да бъде очовечаван, така че да не вреди много, каза той.

Помолен да коментира възможността за подаване на анонимни сигнали, което е сред основните опасения на противниците на проектозакона, адв. Екимджиев каза, че риск те да се превърнат в бухалки има и е реален, но той би съществувал и без анонимките. Много от органите – и МВР, и Прокуратурата, могат да се сезират по публикации в медиите. Когато трябва, винаги някой услужлив човек ще напише сигнал, може и с псевдоним и съответният контролен орган ще се самосезира. Това е традиция в България и без да се регламентира изрично, че анонимните сигнали може да са повод за начало на проверка, това може да се направи винаги, стига някой да е набелязан като мишена и да има политическа воля да бъде смачкан.

Смятам, че анонимките са по-малкото зло, отколкото безнаказаната корупция. Затова нека и това да бъде прието, но нека завишаването на риска за нарушаването на нашите права и свободи да бъде съпроводено със съответно завишени отговорности за лицата, които ще предприемат действия по анонимни сигнали. Законът трябва да предвижда персонална отговорност на лицата, които извършват тези проверки.

Въпросът дали проектозаконът ще доведе до качествено нова битка с корупцията е много уместен, но тежък, защото до момента не съм намерил анализ, които да се опитва да дефинира причините за провала на досега съществуващите институции, ангажирани в т. нар. борба с корупцията. Преди да бъде дефиниран точно проблемът защо не работят тези институции, дали причините не са в липсата на политическа воля, едва ли може да се направи извод дали обединяването на няколко неработещи институции ще доведе до нещо смислено, съществено и полезно, коментира юристът.

Адв. Екимджиев определи подготвяния антитерористичен закон като „драконовски“ и „мракобесен“ и припомни, че в текста е предвидено две години подслушване без периодичен съдебен контрол, само при наличие на обосновано предположение за терористична дейност. Струва ми се, че едни хора в Прокуратурата и МВР използват по недостоен начин реалната глобална заплаха от тероризъм просто за да ни откраднат под носа конституцията.

За Закона за съдебната власт юристът коментира, че поради спецификите на съдебната система тя може да бъде променена само от нови хора с доказана ерудиция и почтеност. Тази реформа, която сега се прави, няма да повлияе съществено на развитието на съдебната система, защото там ще останат същите хора в същите йерархични структури, резултат на 25-годишен негативен подбор. От тези хора ли да очакваме промяна? Те не могат да бъдат контролирани от други власти, каза той.

Вижте целия разговор във видеото.