Близо 38 милиона лева струва на държавния бюджет издръжката на партиите само тази година. Докато депутатите решаваха за намаляване на субсидията от 12 на 11 лева на глас, харченето на партийните пари предизвиква скандал след скандал.
Партийните субсидии са регламентирани през 2005 г. в Закона за политическите партии. „България, като най-бедната държава в ЕС, има най-високата субсидия”, подчерта Георги Кадиев от БСП.
С намаляването на 11 лева за глас догодина 4-те парламентарни и 6-те извънпарламентарни сили ще получат oбщо с около 3 млн. лева по-малко.
От финансовите отчети на парламентарните сили се вижда, че основната част от приходите им - над 90%, са именно от държавната субсидия. Делът на постъпленията от членски внос е минимален. Докато Законът за политическите партии строго регламентира откъде могат да идват приходите им, въпросът за какво могат да ги харчат се оказва разтегливо понятие.
„При сега действащия закон партиите могат да правят всичко с парите, които получават. Законът не поставя никакви ограничения”, обясни председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров.
Според закона партиите могат да харчат държавната субсидия за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на структурите си, за организиране на мероприятия и "други присъщи за дейността на партията разходи".
Какво според политиците означава това? Още за харченето на партийните пари и за контрола върху тях – в bTV Репортерите тази вечер!
