Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда. Това е каузата, която обединява няколко хиляди души в социалните мрежи, а основната цел е празниците на възрастните хора да бъдат малко по-щастливи. За малките добрини и големите усмивки - разказват Кристина Газиева и операторът Евгени Генов.

„Прибирах се от работа и по път видях възрастен човек. Държеше завехнали цветя, които се надяваше да продаде за няколко стотинки. Хората минаваха покрай него, но се държаха така, сякаш там нямаше никого. Реших да му накупя яйца, прясно мляко, хляб. Оставих му и джобни парички, които не искаше да приеме. А той ми даде много повече - душевна топлина. Разказвам това, не за да ви покажа колко съм добър, а за да се запитате - вие добри ли сте?”.

Това е една история за доброто, която провокира хиляди души в социалните мрежи да се обединят около една обща кауза. Да подарят коледна вечеря на пенсионер в нужда. Миналата Коледа инициативата пожъна огромен успех - защото стотици пенсионери в цялата страна посрещнаха празниците с храна на масата.

Дима е един от хората, които продължават доброто дело и тази година. Струва си, убедена е тя - заради усмивката и сълзите от радост.

„Тези хора са заслужили много. Всичко, което е създадено и което ползваме днес е създадено с голи ръце от тях. И трябва да уважаме. Те пазят традициите, които ние днес се опитваме да запазим. Учим се от тях. Това е най-малкото, което можем да направим за тях и ще продължим и занапред”, каза Дима Попова от Панагюрище.

Тази Коледа тя е приготвила над 50 пакета с най-необходимите хранителни продукти, които да раздаде на нуждаещите се пенсионери в Панагюрище. Деца от местното училище с радост решават да й помогнат в благотворителната акция. И тръгват заедно по адреси, които вече никой не помни и...не посещава.

Баба Янка е на 85 години. Казва, че сълзите са от радост - за това, че децата й обърнали внимание. И от мъка - защото на пейката е все сама. Загубила и син, и съпруг.

Баба Янка разказва, че никога не е живяла охолно. И може би затова са били щастливи със съпруга й.

„Сиромашия отвсякъде беше, ама не съм видяла лошо, че съм била сиромашка. Много ми е било драго да съм сиромашка”, споделя Янка Дерменджиева.

На съседната пейка седи сам дядо Иван. Дима и децата решават да зарадват и него с две торбички. Той има син и внуци. Но казва, че рядко го посещават. Затова и хранителните продукти ще бъдат единствената му радост по време на празниците.

А дядо Иван е само един от много български пенсионери, които живеят така.

"На улицата, където и да съм, дори, когато отивам на работа - в пощата, в магазина - много често ги виждаме да броят стотинките, да нямат възможност да си купят много неща. Не съм срещала пенсионер, който да каже, че е добре...да ми се похвали с нещо. Повечето очакват нашето внимание, да го изслушаш, искат и съвети от нас”, разказва Дима.

Затова и голяма част от подготвените пакети децата раздадоха в социалните кухни и по улиците.

Там попаднаха и на възрастна жена, която дълги години била учител по български език. Днес с пенсията си живее до следващия месец.

„Не е въпрос материалната стойност. Мисълта, че някой мисли за тези, които не са материално добре и не само материално...има хора, които са сами, нямат близки...това е една малка радост в нерадостния ни живот”, споделя 85-годишната пенсионерка Йорданка Вълкова.

И въпреки мизерията, в навечерието на Коледа десетки възрастни хора се усмихнаха от радост и още толкова деца се почувстваха полезни.

А за Дима остава удовлетворението, че доброто дело се разпространява и все повече хора се включват в него.

"Трябва постоянно да говорим за доброто. Да го показваме, за да може все повече и повече да се заразяват от него и да се включват в такива благотворителни акции не само по празниците, а ежедневно. Да бъдем добри, да отворим сърцата си за доброто, да се огледаме встрани и ако има човек в нужда, да му помогнем”, каза Дима Попова.