„Победителите пишат историята – но не винаги цялата истина“: Проф. Стоянович в навечерието на 3 март

В навечерието на националния празник 3 март отново ще сведем глава пред паметта на загиналите за свободата на България. Но може ли историята, която разказваме всяка година, да бъде едностранчива? И какво се случва, когато погледнем Освободителната война не през българската или руската призма, а през очите на противника? 

Тези въпроси поставя проф. Петър Стоянович в новото издание „Пропуснатите възможности през руско-турската война“ – книга, която надниква в „задния двор“ на войната от 1877–1878 г. чрез бележките на османския офицер Изет Фуад паша. 

148 години от Освобождението на България - празнична програма в ефира на bTV на 3 март

Сутрешният блок „Тази сутрин“ започва в 06:55 часа със специална комбинирана продукция от връх Шипка и студиото в София. Водещият Богомил Грозев и неговите събеседници ще разговарят от историческия връх за паметта, символиката и значението на Освобождението

„Победителите бързо написват историята така, както искат да изглежда за поколенията“, казва проф. Стоянович. Според него паралелно с официалната, пожелателна история винаги съществува и научната – онази, която стъпва върху документи, архиви и свидетелства. 

Именно в сблъсъка между тези два пласта възникват най-големите колизии. Нацията иска непрекъснато минало от герои и успехи. Но науката е безкомпромисна – тя показва и пропуските, и колебанията, и човешките слабости зад големите събития. Изет Фуад паша е млад кавалерийски офицер и адютант на висшето османско командване по време на войната. Той воюва в района на Делиормана, по-късно край Плевен, но „от другата страна на барикадата“. 

От неговата гледна точка войната изглежда различно. В бележките си той описва не само бойните действия, но и разочарованието на една млада, модерно мислеща османска офицерска прослойка. Те са ориентирани към реформи, към европеизация, към отстраняване на остарелите маршали и военни практики, които според тях костват поражението. 

Ограничават движението през Шипченския проход на 2 и 3 март

Транзитният трафик ще се насочва по път II-55 през Прохода на Републиката по маршрута: Русе - Велико Търново - Дебелец - Проход на Републиката - Гурково и обратно

Така „пропуснатите възможности“ се оказват не само военни – те са и исторически шанс за Османската империя да тръгне по по-решителен път към модернизация. 

Книгата не подменя историческия факт на Освобождението, нито омаловажава жертвата на българите и руските войници. Тя не е фундаментален стратегически труд от ранга на Клаузевиц или Молтке. Но е ценен извор, защото показва войната отвъд черно-белия разказ. 

В навечерието на 3 март подобен прочит напомня, че историята не е само митология, а сложна мрежа от гледни точки, решения и пропуски. 

И ако има урок от миналото, той е ясен, както казва проф. Стоянович, най-голямото разминаване между стратегическо планиране и реалност винаги е в продължителността и изхода на войните. В ден, в който почитаме свободата си, може би е време и за по-зрял поглед към миналото – такъв, който не се страхува да погледне и през очите на противника.