Положителни доклади за България относно присъединяването ни към еврозоната. Това съобщи на брифинг министърът на финансите Людмила Петкова.

Днес бяха публикувани конвергентните доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) за 2024 г., в които оценяват напредъка относно присъединяването към еврозоната на шест държави, сред които и България.

Страната ни изпълнява три от четирите цифрови критерия. Така България е единствената сред останалите пет държави – Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция, която не отговаря само на един от критериите, докато несъответствието при останалите е поне по още два показателя.

„В днешния доклад отчитаме, че България не е изпълнила всички критерии за присъединяване към Еврозоната. Продължаваме конструктивната ни работа с България. Приветстваме амбициите ѝ за присъединяване, след изпълнението на всички критерии. България може да поиска нов специален доклад за нея, за да се оцени дали отговаря на всички изисквания“, каза Веерле Нуиц, говорител на Европейската комисия.

"Икономическите показатели са стабилност на публичните финанси по отношение на бюджетно салдо и дълг. За 2023 г. бюджетното ни салдо е в размер на 1,9% при референта стойност 3%. Брутният държавен дълг е 23,1% от БВП при референтна стойност от 60%", обясни Людмила Петкова.

По отношение на валутния курс този на еврото е фиксиран, така че България изпълнява и втория критерий по отношение на валутните курсове.

 

Третият критерий е за дългосрочния лихвен процент. За периода март 2023 г. – април 2024 г. за България стойността на дългосрочния лихвен процент е 4% при референтна стойност 5,5%.

Единственият критерий, който все още страната ни не изпълнява, е този за ценовата стабилност. Очакванията са не по-късно от края на годината да бъде изпълнен и критерият за инфлация.

"След като и този критерий бъде изпълнен, България ще подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от ЕЦБ и от ЕК. Ако всички критерии са изпълнени, след това се преминава към приемане на решение на Съвета за определяне на дата за присъединяване на България към еврозоната", поясни още финансовият министър.

"В доклада е записано, че България изпълнява трите критерия, както и нашето законодателство е изцяло в съответствие със законодателството на Икономическия и паричен съюз", допълни тя.

Докладите на ЕК и на ЕЦБ са различни и независими. Те имат консултативен характер, т.е. двете институции само констатират нивото на готовност и препоръчват на държавите членки, които всъщност взимат решение за присъединяване на нови членове.

Ковнергентните доклади се правят на две години и оценяват напредъка на всички държави членки на ЕС, които още не са членки на еврозоната, но са правно обвързани да приемат еврото.

България има право да поиска нов извънреден доклад, но Брюксел не посочва дата за влизане. 

След като покрие и четвъртия критерий, страната ни ще поиска извънреден доклад, категоричен беше служебният премиер Димитър Главчев в началото на правителственото заседание днес. По думите му очакваме този критерий да бъде изпълнен до края на годината.

Така по-реалистично изглежда приемането ни в еврозоната от началото на 2026 г., а не в средата на следващата година, заяви служебният финансов министър Людмила Петкова.  Присъединяването на нови членове става обикновено на 1 януари, за да се избегнат технически усложнения около прехода в течение на годината.

На днешното заседание на Министерския съвет е приет и проект на закон за въвеждане на еврото у нас. Той е изготвен от междуведомствена работна група към Министерството на финансите, в която участват представители на всички министерства и заинтересованите страни.

„Законопроектът включва основните принципи и правила за защита на потребителите, за информираност, за прозрачност и икономичност. За правилата за превалутиране, за закръгляване, както и правилата за двойно обозначаване на цените и съответно периода, в който могат да се ползват и двете валути“, поясни Петкова.

Продължи да четеш