6 юли 2018 г., в 12:50 ч. приключва последният полет на Йосиф Христов. Пилотът с над 40 години стаж във въздуха пада в оризова нива. Сутринта е като всяка друга.
Започва идеално. „Самолетът, за стар самолет, всичко му работеше перфектно”, сподели Христов.
По обяд машината е в небето над Пазарджик. Внезапно двигателят спира.
„На около 30-35 м, в лек завой. Имах намерение да пусна още 50 кг тор и да си тръгвам. И просто както си вървеше машината и изведнъж шумът изчезна и витлата спряха. Беше много странно, даже не ми се вярваше и исках да подам повече газ, но нямаше никаква реакция. И освен ориз нямаше как да избирам, в ляво ли, в дясно”, добави пилотът.
Пилотът успява да приземи самолета. Заради мократа почва обаче машината се преобръща.
„Даже ми се видя късо, защото не съм кацал на такова мокро пространство, но нямаше как. Може би 50-100 м преди някакво каналче, приземих се, но оризът е много мокър – 50-70 см има кал и вода. И всъщност двигателят е отпред. 80-90 км да съм докоснал ориза и в същият миг, той спира много бързо. За 20-30 метра спря. И тъй като центърът на тежестта е отпред се завъртя много бързо и застана по гръб, аз увиснах надолу и там вече трябваше да се освободя, да изпълзя през кабината и така”, разказва преживяното Христов.
Първи на помощ идват двама оризари. Пилотът е откаран в болница. Причината за катастрофата все още се търси. Търси я и оцелелият и не вини нито хората, нито машините.
„По принцип са стари, но пък и техникът, познаваме се 30-40 години, не съм имал съмнения, няма как да ги имам с него.”
Йосиф Христов казва, че през годините е имал още два инцидента във въздуха.
„Тогава беше частичен отказ на двигателя, все още се въртеше по малко витлото. Имаше мощност, но недостатъчна и се наложи да изхвърля останалия разтвор за пръскане, ама нямах такъв опит. И кацнах близо до площадката.”
В петък прелетя и над смъртта.
