Пети ден без отговор: Кога ще заработи парламентът? (ОБЗОР)

Единствено КС може да се произнесе за законността на изборите, но ако бъде попитан

Ванина Недкова Ванина Недкова

Публикувано в  19:28 ч. 01.11.2024 г.
 

Президентът Румен Радев има най-много месец, за да събере новите 240 народни представители. Това ще стане на фона на съмненията за честността на вота.

Единствено Конституционният съд обаче може да се произнесе за законността на изборите. Ако бъде попитан.

Най-вероятно Радев ще сформира 51-вото Народно събрание в началото на следващата седмица. В партиите обаче вече умуват за председател на парламента и оглеждат потенциалните кандидатури.

По неофициална информация на bTV в ГЕРБ са се спрели на две имена – двамата бивши председатели Росен Желязков и Рая Назарян.

За ПП-ДБ най-вероятни са имената на Атанас Атанасов от ДСБ и на бившия правосъден министър Атанас Славов от „Да, България“.

От коалицията вече заявиха, че няма подкрепят кандидат от партия, която не е подписала декларацията за „санитарен кордон около Делян Пеевски“.

От „Възраждане“ също ще се борят за председателското място в парламента, но пазят името в тайна.
Свой човек за този пост се очаква да поискат и от БСП, като те предлагат Петър Кънев. Най-вероятно ДПС-Ново начало и Алианс за права и свободи няма да излъчат свои претенденти.

Може ли обаче исканията за касиране на вота да блокират новия парламент?

„Тези избори са манипулирани на няколко нива. Тези изборни резултати въобще не съответстват на истината“, категоричен е Ивелин Михайлов от партия „Величие“.

 

Единственият орган, който може да обяви вота за недействителен, е Конституционният съд.

„Конституционният съд обаче не може сам да се самосезира, трябва да бъде сезиран. Такова сезиране трябва да се случи в 15 дневен срок от официалното обявяване на резултатите“, обясни проф. Емилия Друмева.

Искане може да бъде подадено от президента, от Министерския съвет, от главния прокурор, както и от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Това могат да направят и 48 народни представители. След промените в Конституцията на България обаче се появява въпросът от кои депутати – новите или старите. 

„Сега обаче с новото положение, което допусна застъпване между стари депутати и нови депутати, възниква хипотезата, че тази фигура от минимум 1/5 от народни представители следва и може да бъде реализирани само от старите депутати, защото те имат все още качеството на депутати в НС“, пояснява проф. Емилия Друмева.
Евентуална жалба до съда няма да блокира сформирането на новия парламент.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK 

Black Weekend в Technopolis Black Weekend в Technopolis Black Weekend в Technopolis