Петър Стоянович: Възпитанието в паралелен пример винаги е много опасно за една власт

„Известният непознат" - може би намирате противоречие в това заглавие. То обаче олицетворява един от онези български герои, останали с името си в историята ни, но непознати за повечето хора. В понеделник е премиерата на филма „Известният непознат". Той е създаден по книгата на историка Петър Стоянович.

Режисьор на филма е Светослав Овчаров, а в книгата си Петър Стоянович разказва историята на своя прадядо. Иван Стоянович е един от непознатите и в същото време известни герои в българската история. Премиерата на филма е в понеделник, 18:15 часа, в Дома на киното.

От това, което е извадено като акценти, режисьорът е успял да направи един много интересен филм, каза в предаването „Тази събота” Петър Стоянович.

При онези хора е било напълно възможно през живота ти да минат цели епохи - като започнеш от класическото късно възраждане и стигнеш до зараждащия се партиен живот. Той е бил много близък на Каравелов и Славейков, по онова време хора между 15 и 20 години са били напълно активни и много успешни членове на тази група, която е създала тази държава, допълни Стоянович и припомни, че средната възраст на хората в Централния комитет е била между 25 и 29 години.

Важно е от днешна гледна точка на гражданина на днешна България да можем да извлечем достатъчно поуки от един от многото животи, каза още писателят.

Възпитанието в паралелен пример винаги е много опасно за една власт, за една идеология, за някой, който е дошъл да управлява държавата не по правилния начин.

В коментар на думите на Иван Стоянович, който два дни преди смъртта си в 1947 г. споделя с близките си: „В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова - отивайки си от този свят - ви жаля”, Петър Стоянович каза:

„Той го казва в 1947 година, представете си и контекста на тези думи, това е последният му официален завет, неговият свят се е сринал, света на градивния еволюционизъм, на доброто, на подреденото.

Сриването на добрата България, тогава малцина са имали възможност да избират дали могат да живеят друг живот. Днес поне ние имаме възможност да изберем, да поставим въпроса дали искаме, можем и най-вече дали имаме куража да променим нещо малко”.