Чужди компании, които изпълняват европроект, ощетяват с милиони българска фирма. Тя търси защита в съда и я намира, но държавата чрез свое министерство възпира правосъдието. Сега участниците в този сюжет заплашват със съдебен иск бившия и сегашния министър - Лиляна Павлова и Росен Плевнелиев.
Строежът на пречиствателната станция в Стара Загора започва през 2004 година. 14 милиона евро и 7 години по-късно - през април 2011-а, управниците тържествено режат лентата. Но хората, налели основите й, нямат повод за празник и до днес.
Договорът се изпълнява от консорциум - германска и турска строителни компании. Но документите със строители минават през подизпълнител. В началото той плаща редовно, но после започва да се бави, а последните 1000 курса на бетоновозите остават неплатени.
Оказва се, че двете строителни компании са създали виртуален подизпълнител - също турско акционерно дружество, притежаващо като единствено имущество стар автомобил, стар климатик и стар компютър. Точно това установява на място и турският съдебен изпълнител.
Вместо спасение в кризата, поръчката се оказва капан. Строителите не се отказват и 3 години водят съдебна битка. На всички инстанции съдът признава, че турско-немският консорциум е извършил ред нарушения и съзнателно е избрал подизпълнител-бушон.
Сметките на консорциума в България са запорирани, но и те са празни. Очевидно държавата му плаща в чужбина. Затова строителите налагат запор върху всичките му вземания от възложителя - регионалното ведомство.
Подобна идея не е чужда на тогавашния министър Росен Плевнелиев. Той я е предлагал на засегнатите от строежа на магистрала "Люлин". "Пътна агенция все още дължи на изпълнителя една значима сума и ако общината поиска обезпечение по реда на обезпечителното производство по ГПК - върху тези суми би могъл да бъде наложен запор и същите да бъдат използвани за отстраняване на щети, описани в споразумението на 12 април", каза тогавашният министър.
Когато става въпрос да приложи същия закон, министерство на три пъти дава категоричен отказ. Главен мотив в отказите е, че ще се осуети успешното завършване на проекта.
Макар че при рязането на лентата е шумно рекламирана като последен писък на техниката, новата пречиствателна станция на Стара Загора има заложени технически пропуски още при проектирането - това твърдят от ВиК дружеството, което от година и половина стопанисва обекта.
Инсталацията трябва да улавя метана от мръсните води. Газът захранва когенератор. Енергийната ефективност куца - няма достатъчно метан и месечната сметка за ток е над 40 хиляди лева.
ВиК дружеството ще ангажира учени от БАН, за да подобри процеса. Това ще стане след Нова година, когато изпълнителят, който е и проектант, трябва да предаде обекта окончателно. Не е ясно дали ще отстрани и констатираните 30 дефекта, тъй като той е взел от министерството почти всичките си 14 милиона. Финалното плащане е едва 20 000 евро.
Това става ясно от последните писмени обяснения, които МРРБ даде в отговор на въпроси на bTV. Министерството пише, че не няма пари за превеждане на частния съдия изпълнител, а и не признава вземанията за основателни, защото липсва пряк договор между консорциума и строителя.
Заради сроден случай в Русе депутатът Михаил Михайлов внесе преди седмица проект за изменение на Закона за обществените поръчки.
Междувременно старозагорската компания отново ще заведе дело - този път, за да докаже, че съдебните решения не могат да се изпълняват по преценка на държавен служител.
Дали президент и министър ще станат ответници по дело за един милион - предстои да видим.