Пациенти с пулмонална хипертония настояват да им се осигури бърз достъп до европейски клиники за белодробни трансплантации, за да бъдат спасени. Към момента от това заболяване в идиопатичната му форма страдат 70 българи, един от тях чака за трансплантация в Университетската клиника във Виена. Това каза д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция за трансплантация, цитирана от БТА.
В България все още не се извършват трансплантации на бели дробове или на бял дроб и сърце, но се работи по програма за обучение на лекари от болница "Св.Екатерина", посочи тя. В страната ни пациентите се лекуват с 4 медикамента, а в другите европейски държави има 11, каза проф. Даниела Петрова, пулмолог от Александровска болница.
Болестта се развива бавно, като обикновено не се разпознава от лекарите и докато се стигне до точната диагноза минават близо 3 години, каза кардиологът Васил Велчев от столичната болница "Св.Анна". Той обаче уточни, че българските пациенти живеят до 5 години след поставянето на диагнозата, докато в останалите европейски държави преживяемостта достига до 15-20 години.
При пулмоналната хипертония липсват специфични симптоми и това е една от причините да се забавя диагностиката, обясни лекарят. Тя се характеризира с обща отпадналост, бърза умора при леки физически натоварвания, задъханост, загуба на съзнание, син цвят на устните и пръстите, като болестта се обърква дори с психическо заболяване и се лекува с неподходящи лекарства. Лекарят допълни, че най-сигурният метод за диагностика е ехокардиография и дясна сърдечна катетаризация.
