Когато патриаршеският престол овдовее, Светият синод временно се ръководи от старшия по митрополитско служение член.
Той именно уведомява за кончината Поместните православни църкви, президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя и ръководи Българската православна църква до избирането на Наместник-председател. Това трябва да се случи в 7-дневен срок.
Наместник-председателят започва процедурата за избирането на нов Български патриарх, което трябва да стане най-късно до четири месеца от овдовяването на престола.
Светият синод определя датата за свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор. Седем дни преди заседанието с тайно гласоподаване и мнозинство от две трети от членовете Светият синод избира трима епархийски митрополити – кандидати за патриаршеския престол.
Те трябва да отговарят на следните изисквания:
- Да е на служение епархийски митрополит на Българската православна църква
- Да е не по-млад от 50 години
- Да е управлявал епархия като митрополит поне 5 години
- Да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред
Кандидатът, получил на Патриаршеския събор най-малко 2/3 от гласовете, се обявява от наместник-председателя на Светия синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Ако никой от кандидатите не получи мнозинство, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.
