Президентът Радев е свиквал КСНС 8 пъти през първия си мандат. За сравнение президентът Плевнелиев събираше първите в държавата за консултации 13 пъти. Причината за по-малкото заседания е напрежението между държавния глава и управляващата коалиция. Основните теми на заседанията бяха свързани с модернизацията на армията и противодействието на корупцията.

За първите пет години на „Дондуков“ 2 Радев е налагал вето на закони и изменения на закони 28 пъти. Първото вето е върху закона за концесиите, а последното върху измененията на Наказателно-процесуалния кодекс.

Мандатът започна със съставяне на служебно правителство

Още от първия ден на Радев се наложи да действа и като премиер, защото трябваше да назначи служебен кабинет, след който на власт дойде коалицията ГЕРБ – Обединени патриоти. 

Още в първата година президентът обяви ,че битката с корупцията е оставена на гражданите и медиите.

През втората година от мандата между президента и правителството прехвърчаха искри заради рестартираната процедура за придобиване на нов боен самолет на фона на взаимни обвинения в лобизъм – правителството предложи, а парламентът гласува да се купят 8 самолета F-16. Президентът разкритикува процедурата.

Острите пререкания президент – управляващи се задълбочиха. В сюжета се включи и прокуратурата с питане до Конституционния съд какво е държавна измяна и кога може да разследва държавния глава. Държавното обвинение дори пусна специални разузнавателни средства, на които се чува гласът на държавния глава.

Радев сне доверие от правителството

Последва  изключително остро обръщение към нацията на държавният глава на 4 февруари 2020 г.: „Считано от днес, официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество (…) Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация. На всичко това трябва да се сложи край“.

Няколко месеца по-късно – на 9 юли, прокуратурата влезе в президентството и арестува президентския секретар по правни въпроси Пламен Узунов и съветникът по сигурност Илия Милушев. По-късно те бяха освободени от съда, който обяви арестите за незаконни. Стотици се събраха за подкрепа пред президентството.

Протестиращите поискаха оставките на премиера и главния прокурор. В следващите дни протестът стана многохиляден и обхвана страната, протести имаше в чужбина. Управляващите обаче останаха до края на мандата си като в следващите месеци острите нападки между Радев и Борисов не стихнаха.
На 1 февруари, месеци преди редовните избори, двойката Радев-Йотова обявиха кандидатурата си за втори мандат като дадоха възможност на партиите да се позиционират спрямо протестите или статуквото.

В края на мандата назначи още две служебни правителства

Политическата невъзможност да се излъчи работещо мнозинство доведе до две служебни правителства на Радев. Той постави задача на правителствата да обявят истината за състоянието на държавата. Обвиниха го в диктатура и репресии на МВР срещу политическите опоненти.

Така през ноември президентските избори съвпаднаха и с идването на „Продължаваме промяната“ и новата коалиционна формула. Президентът спечели на втори тур и обяви, че ще бъде критичен и към новата власт.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!