Някои наричат Ованес Мелик-Пашаев "мистериозен". За други той е сред създателите на рок музиката в Съветския съюз. Затова за него не е трудно да покани на българска земя някои от най-известните руски изпълнители. За Русия на Достоевски и за Русия на олигарсите, за връзката между културата и политиката, с него разговаря Светослав Иванов.
Мелик-Пашаев има доста богата биография, която е интересна и на повърхността, и под повърхността. Арменец, роден в Москва, завършил математика, следвал и преподавал физика, но се прочул като директор на култовите руски групи "Машина времени", "Възкресение" и "Черно кафе".
Именно с песен на "Машина времени" започва това интервю. Защото в отношенията между Запада и Русия днес има толкова тежест, емоции и стени, че мотивът на тази песен е особено подходящ. Той гласи: "Вълкът и заекът, на тигри в клетка. Те всички са марионетки". Метафора, която ще ни отведе доста далеч в този интересен разговор.
„Като се върна назад, си спомням, че рок музиката се зароди, колкото и да е странно, с помощта на ЦК на Партията. Изведнъж се взе решението, че трябва да се акцентира върху младежта и се създаде на базата на ЦК, Ленински комунистически съюз младежи в Москва. Така се събра рок клуб. Изведнъж всички започнаха да се срещат там, да свирят и се получи една много добра среда за общуване между музикантите. Това допринесе за възраждането на рок-музиката”.
Пашаев пристига в България преди много години. Създава "Жокер медия", която организира концерти на най-известните руски групи и изпълнители. Сред последните концерти е този на Тото Котуньо.
Но най-голямата гордост на Пашаев е неговата внучка Ивана, която вече дебютира с руския императорски балет.
„Да, Ивана. Занимава се много сериозно, благодарение на това, че учи в балетната школа при Руски лицей. Огромно благодаря не само за това, че й преподават там, в това число и директорът Шара Карсакпаева, но и за културата, на която възпитават там. Там изучават български, английски, руски и китайски. Те се занимават с музика, занимават се с театрално изкуство, с балет... Когато идват деца оттам, те изглеждат по съвсем друг начин. По-одухотворени са.
Спомням си още в Съветския съюз, когато започваха някакви сериозни преговори, като Карибският конфликт и други, помните ли кой първи пристигаше там? Руският балет. А чак след това идваха политиците”.
Това недоверие между руснаци и американци съществува ли още?
„За пръв път заминах за Америка с един ансамбъл - „Галактика"... Беше много известен колектив. С удивление видях, че американците се отнасят към руснаците, към чужденците въобще, много по-позитивно, отколкото дори в Европа... Защото те самите са чужденци. Самите американци са млада нация и те нормално се отнасят към всички. Убеден съм, че у целия американски народ няма никаква навист към Русия, просто днес информационната среда отразява това, което й се казва. Всички медии се намират под въздействието на определени сили, ние знаем какви са тези сили, но така или иначе това е така. Всичко зависи от това, кой какъв ПР има”.
А другата гледна точка - има ли ненавист в русия срещу американците? Има ли такова нещо?
„Няма такова нещо. Всички млади хора в Русия слушат американска музика с удоволствие... Съществува не точно ненавист, а абсолютно недоверие към политическите кръгове на Америка, които очевидно днес не са доволни от световния ред след Втората световна война”.
Гледам преди месец репортаж от София - протест срещу ЕС и НАТО, който беше представен по руската телевизия като протест на хиляди хора, а всъщност там имаше не повече от 100 души. И си казах: „Защо по този начин са го представили това нещо?”
„Вижте, затова и съществува ПР-ът - за да може всеки да представи своята гледна точка. Явно са искали да покажат, че в България съществува и другата гледна точка, неправителствената гледна точка. Мисля, че това е така. Работата е там, че имаше много такива протести, може би не са избрали най-посещавания”.
Националистическите партии в Българи в по-голямата си част са открити проруски партии...
„Аз знам само една такава партия – „Атака”. Повече такива партии в България не знам. Искам да ви кажа следното - гледната точка на българското правителство не съвпада с гледната точка на българския народ. В България 80% са русофили, а много от т. нар. „русофоби", са хора, които заради служебното си положение са принудени да го правят. Те изпълняват поръчка или им плащат много добре”.
Русия чрез банки и други се опитва да влияе на вашата страна, а и не само...
„Хайде да сравним кои са и има ли изобщо руски банки в България. Няма такива. Просто няма. Хайде да сравним дали съществуват такива фондове за подкрепата на културата... На някакви партии... Няма такива. Това, за съжаление, е самата истина. Днес, когато стане въпрос за руската култура, а руската култура за мен е едно от най-великите постижения на културата, въобще на световно ниво... Руският балет например, ние знаем, че е създаден още преди да бъде създадена американската държава. Днес никой не спонсорира руската култура, пак повтарям - за съжаление. Днес това, което показваме, е това, което иска българският зрител. Балетът, руските изпълнители... Ние не се занимаваме само с руска култура, но и показваме най-добрите образци на световната култура. Такива като Андреа Бочели, Хосе Каререас”.
Като споменахте културата. Много хора казват, че те обичат Русия на Достоевски на Чехов, но не и Русия на Олигарсите и на Путин.
„Знаете ли, на никого не му харесва олигахията, в този смисъл, в който живеем. Олигарсите бяха създадени не по времето на Путин, а по времето на Елцин. Подготвени от Горбачов. Путин го наследи това. В момента се наблюдава процес, в който олигарсите помагат на държавата. Те помага да се построи Сочи. Ако погледнете сега руската култура, един от тях помага на Большой театър, вторият на оркестъра на Спеваков, третият на Башмет, други на един-втори театър. Те влагат пари в икономиката и духовното развитие на Русия и това радва. Значи някакви отношения вече се променят. Т.е. такива неща като преди, като например присвояване на публични средства, както беше при Елцин, вече не съществува. Повярвайте ми, това е така”.
Защото те не са по-силни от държавата?
„Не. Първото, което направи Путин, е да изолира тази власт. Държавата стана „олигархия".
Тогава, през 90-те, по руски образец ли се родиха тези хора тук?
„Не, малко по друг начин, тъй като мащабът е друг. Ако тук хората инвестират пари във влияние, а после получават еди си какво... Там е по друг начин. Русия е много богата страна на суровини като нефт, газ и т.н. Диаманти, злато... Работата е там, че от центъра беше трудно да се следи какво се случва в другите региони. Беше лесно да овладееш определени ресурси и да заработваш достатъчно и моментално да придобиеш пари. Тъй като мащабът е друг, това се правеше по-лесно”.
И тук е подобно, бяха завзети различни предприятия...
„Да, всичко беше продадено за без пари. Повярвайте ми. Да вземем „Балкан" - беше продаден за 150 или 180 хил. долара. Само един офис в София носеше на „Балкан" 5 млн. долара приходи. Как можеше да бъде продадено това? След приватизацияата, акциите .... тези, които ги придобиха, Гадзеви, те продадоха веднага повече от 20 млн. акции”.
9 май. На Червеният площад ще видим тези грандиозни паради. Много европейски лидери няма да отидат. Българският президент също няма да отиде.
„Не искам да коментирам българския президент. Просто не си заслужава. Но мога да обясня за другите: когато СССР беше нападнат от Германия през 1941 година, около Хитлер вече се беше образувала определена коалиция, срещу него беше само Англия. Франция се предаде на втората секунда, Италия е фашистка страна, България беше на страната на Хитлер, както и Румъния. Румънската войска направо зверстваха в Украйна, в Одеса и в Крим. Те няма да отидат по една причина - те всички са победени. Русия ги победи всички, разбирате ли? Как ще присъстват на това грандиозно зрелище, когато са загубили”.
Минахме през културата... Архонт сте. Защо приехте тази титла тук?
„Аз не съм я приел от ръцете на други архонти. Като звание то ми е абсолютно ненужно. Много хора казваха: „Ето, ти искаш да бъдеш някакво Светейшество". Не. Моята фамилия е арменска фамилия, княжеска фамилия. На мен не ми трябват никакви титли. Имах много топли отношения с митрополит Иларион. Бог да го прости. Ето там има негова снимка. Този човек беше свят за мен и именно от неговите ръце аз приех тази титла, не можех да откажа. Стараех се да помагам за онези начинания, които той започваше, помагах на църквата и тогава се случи това. Сега, може би, дори 100% нямаше да направя същото”.
