Политиката – по нашите ширини и не само, отдавна не е просто „Изкуство на възможното”. Забележителни в публичното си единомислие са партийците от всякакви цветове, когато става дума за сложни всъщност теми като икономическия растеж, демографията, сигурността и т.н. Ако човек слуша политиците, всеки обещава от всичко по много. Изкуство на невъзможното.
Колко точно е невъзможно обикновено разбираме след като сме дали власт на най-обаятелния кандидат – големите скокове се оказват или бебешки крачки, или направо застой; радикалните промени пък са просто „още от същото”. Говорещите глави обаче далеч не се посипват с пепел: „Вижте – изпълняваме нашата програма! Какво още искате от нас?” Това обикновено е моментът, в който става ясно, че сме гласували за добре разказана приказка, а не за реален план – бил той за бъдещето на вашата община или даже за утрешния ден на цяла Европа.
Тук идва и мястото на приложенията за информиран избор при гласуване. Чрез онлайн въпросник всеки от нас може да посочи позициите си за конкретни политики (икономически, социални, международни, културни), за да разбере всъщност чия политическа платформа е най-близка до разбиранията му. Факти без никаква реторична окраска.
„Не повече от един от петима гласоподаватели получава резултат, който съответства на предходните му намерения за гласуване”, посочват политолозите Лоренцо Чики и Диего Гарсия от Европейския университетски институт. Те са част от екипа на университета, който е разработил инструмента euandi2019. Той показва близките до гласоподавателя партии както в родината му, така и в целия Европейски съюз.
bTV е ексклузивен партньор на инициативата в България.
По проекта са работили 122 изследователи от цяла Европа, като са обхванати 270 партии – с позициите им по 22 ключови за бъдещето на ЕС въпроса. Всяка позиция е с конкретен източник, който е указан. Изследователите признават, че в настоящия си вид партийните платформи често се оказват дълги и трудни за разбиране текстове, които или въобще не се публикуват, или виждат бял свят твърде късно в хода на кампанията.
Авторите на euandi2019 признават, че някои политически системи имат изкривявания в една или друга посока (както, например, у нас често се спори дали основните леви или десни партии са реално леви или десни – б.р.), но са категорични, че стандартизираният въпросник все пак поставя нещата в ясен контекст – особено в комбинация и със сравненията с партии от целия ЕС.
Можем ли да правим сравнения между този тип въпросници, в които от мнението по конкретни теми стигаме до имената на партии и традиционната социология, където процесът върви наобратно – симпатизанти на дадени партии изказват мнение по различни въпроси? Чики и Гарсия призовават да не бързаме със заключенията: „Потребителите на подобни приложения обикновено са с високо образование, разбират технологиите. Естествено, те не са представителна извадка”.
В същото време, изследователите признават, че онлайн въпросникът има сериозно предимство пред интервюто „Лице в лице” – няма изкривяване заради желанието на респондентите да се харесат и така, в общия случай, отговорите са по-честни.
Можете да видите въпросника ТУК
Има и друг ефект – Чики и Гарсия посочват, че когато приложението покаже, че идеите ти са близки до тези на дадена партия, това може да те накара да гласуваш, даже и преди да не си имал подобно намерение или пък да промениш решението си за това кого да подкрепиш.
Когато виждаш какво мислят всички партии по проблемите, които те вълнуват, можеш ли все още да твърдиш: „Нямам за кого да гласувам!”? „Приложенията за информиран избор при гласуване със сигурност са разработени и за да покажат, че съществуват алтернативи – и то в някои случаи по-близки, отколкото някой очаква”, отбелязват политолозите.
