Поколения софиянци караха кънки на стадион „Юнак”, преди да бъде затворен.
Историята на стадион „Юнак” е интересна. Българи, живеещи в Швейцария, даряват мястото на Софийската община за построяването му. Правят това дарение точно с тази цел.
Поколения наред се качват на кънки и това се превръща в тяхно страстно занимание. Нещо повече - на практика кънкьорите бяха изградили свое общество. Посещаемостта беше толкова голяма, че нямаше къде да паднеш.
Свободните пързалки за граждани бяха в сряда, събота и неделя. През останалото време на пързалката тренираха хокейстите на „Левски” и състезатели по фигурно пързаляне.
Сигурно на някой ще му се стори невероятно, но карането на ски на Витоша през деня, завършваше с вечерно каране на кънки.
Безотговорността, покри мястото с трагедията при която загинаха деца, а стадионът се превърна в развалина, която времето заличи.
У нас много се говори за високи спортни резултати, а за масов спорт – далеч по-рядко. Години наред „Юнак” беше място за масов спорт, който дори не беше специално организиран. Имаше пързалка и хората караха кънки, като времето за свободната пързалка беше час и половина.
В Чехия времето за свободно пързаляне беше пет часа на същата цена. И да днес там има асоциация на зимните стадиони, които са над 100.
Днес мястото е на спортното ни министерство и след много години разруха се откри пързалка, която е с по-малки размери от стандартните. По думите на Евгения Раданова – олимпийска медалистка по шорттрек и бивш министър на младежта и спорта, има надеждата да се стигне до изграждането на стандартна зимна пързалка.
