Предложението на вицепрезидента Маргарита Попова присъдата доживотен затвор без право на замяна да отпадне заради антихуманния си характер предизвика спор на високи децибели в студиото на „Тази сутрин”. Поддръжници и противници на идеята изказаха своите аргументи, без да успеят да дадат едностранен прочит на предложението.

Зад мнението на вицепрезидента застанаха адвокатът Марин Марковски и бившият съдия Ивет Анадолска. Според Марковски аргументите „против” трябва да се обвържат с принципа, че правосъдието не е имунизирано срещу грешки, а опасността в затвора „да изгние” някой невинен е ужасна. Тезата му подкрепи и Анадолска, която заяви, че за едни 20 години зад решетките осъденият може да се промени.

На другата крайност застанаха независимият депутат Кирил Гумнеров, който предложи миналата седмица да се върне смъртното наказание – една „по-хуманна” присъда, според него, за „тези изроди”, и Ангел Джамбазки от ВМРО.

По думите на Джамбазки идеята е ненавременна, тъй като хората нямат вяра в правосъдието, а отпадането на наказанието и връщането в обществени живот на убийци ще накара доста хора да не се страхуват. Той даде пример с масовото убийство, извършено от Андерш Брайвик в Норвегия.

Гумнеров „захапа” колоритно аргумента на Попова, че в ЕС няма подобни практики: „На мен ми писна да слушам какво казва ЕС. Още малко той ще почне да ни казва кога да спим с жените си. Аз имам чувството, че ако утре ЕС вземе една директива, че в парламента трябва да бъдат само хомосексуалисти, 90% от колегите ми ще ги видя на главния вход със събути гащи и наведени”.

Според Анадолска проблемът трябва да бъде поставен на обществен дебат, а дали затворът поправя не може да се абсолютизира. Тя обаче отчете, че в България никой не се интересува какво се случва с пуснатите на свобода. Тук Гумнеров изрази мнение, че държавата трябва да защитава хората, а не престъпността, да въздава сигурност и възмездие, а не да следи съдбата на бившите затворници.

Адвокат Марковски заяви, че престъпността не трябва да се третира само с жестоките наказания. Един вид превенция са и високите заплати на хората и културното им обогатяване с ходене на театър, например.