Българите по света също са част от изборния ден, а в далечна Австралия той вече е в разгара си. В Сидни избирателите започнаха да гласуват още в ранните часове, като първите са пристигнали едва пет минути след откриването на секцията.
„Още в 7:05 ч. пристигнаха първите хора. Може да се похвалим, че до момента имаме рекорден брой гласуващи – 150 души“, каза Влади Прохонова - Христов, председател на българската общност в Сидни и член на секционна комисия.
Очакванията са активността да продължи да расте през деня, като досегашният рекорд от около 230 гласували може да бъде надминат. В Австралия българите гласуват само с хартиени бюлетини, но атмосферата в секциите е позитивна и спокойна, въпреки че по-рано е имало опашки. „Всичко е чудесно. Имаше моменти с много хора, но ги посрещаме с усмивка и се радваме на активността“, допълни Христов.
На въпроса каква България искат да виждат, когато се връщат у дома, отговорът е ясен: „Една спокойна, щастлива България. За нас е важно децата ни да се чувстват добре, всички да са спокойни и радостни. Надяваме се натам да вървят нещата.“
Австралия често се посочва като пример за работеща демокрация. Там гласуването е задължително, а избирателната активност достига над 95-96%. Освен в изборни секции, гражданите могат да гласуват по пощата, предварително или от всяка точка на страната.
„Това е крайъгълен камък на демокрацията – когато почти цялото общество гласува, парламентът реално отразява волята на хората“, обяснява д-р Драгомир Гърбов, подводен археолог.
По думите му държавата създава всички условия за участие във вота – включително дистанционно гласуване и предварителна заверка на бюлетините от обучени специалисти като адвокати, лекари и други представители на обществото, които гарантират с името си за автентичността на гласа.
Интересен детайл е, че в Австралия бюлетините се попълват с молив, а изборният ден често прилича на празник.
„Хората идват с децата си, има барбекюта, продават се напитки. Това е празник на общността, организиран от училищното настоятелство, а не от политически партии“, разказва Марина Милева, директор на българското училище в Сидни.
Задължителният вот обаче не е безспорен. Част от българите там го приемат с резерви. „Ако не гласуваш, има глоба. За мен първоначално беше странно. Според мен гласуването трябва да бъде избор, който иска да гласува, който не иска – не“, казва Влади Христов, член на изборна комисия в Сидни.
Въпреки това той признава, че системата създава по-голямо доверие в политиките и институциите. Според д-р Гърбов именно масовото участие във вота прави изборните измами изключително трудни. „Когато гласуват почти всички – 26 милиона от 26 милиона, много трудно могат да се правят сериозни изборни схеми“, посочва той.
Този модел води и до по-голяма отговорност на политиците. Те поддържат пряк контакт с избирателите си и са мотивирани да решават реалните проблеми на обществото, защото от него зависи политическото им бъдеще.
„Политикът се отчита пред своя работодател – обществото. И както всеки човек иска да изглежда добре пред своя началник, така и политиците се стремят да вършат работа“, обобщава д-р Гърбов.
Така, докато в България изборният ден тепърва набира скорост, в Австралия той вече е към своята кулминация – с активност, която показва как гласът на гражданите може да бъде в центъра на една работеща демокрация.
