Системи за видеонаблюдение са монтирани на 49 жп прелеза от общо 758 в цялата страна. Инцидентите зачестяват, а според черната статистика на „Железопътната инфраструктура“, 46 са жертвите и 99 са пострадалите при инциденти на прелези.
На най-голям стрес са изложени машинистите заради пътните пресечни точки с водачите на автомобили, които всъщност са именно прелезите.
В повечето случаи произшествията са в резултат на самонадеяност и по-рядко на разсеяност при шофьорите преминаващи през прелези.
Само от януари до началото на юни катастрофите на прелез са 10. Пострадали са петима, един е загинал.
Владимир Кахърков е четвърто поколение машинист. В редиците на БДЖ работи от 14 години. Разказва, че няма локомотивна бригада, която да не е засичана поне веднъж от автомобил на прелез. А за спирането на влака са нужни не по-малко от 800 метра.
„На по-малко разстояние е почти невъзможно да спрем. Има шофьори, които си позволяват да минат или на спуснати бариери или при включена сигнализация. В момента, в който видим, че дадено превозно средство тръгне да пресича стресът за нас е голям", казва Владимир.
У нас 399 от прелезите сигнализират за приближаващ влак чрез автоматични звук и светлина, или бариери. 81 прелеза все още се управляват ръчно.
Независимо от вида на предупреждението, шофьорите често го пренебрегват.
"И да е спусната, и да не е спусната (бариерата), аз винаги минавам и се отглеждам", казва Мирослав Мичев от село Лесичери.
За същото призовават и железничарите. При повреда в сигнализацията шофьорите няма как да бъдат известени. Сигналът за неизправност получават машинистите, които са длъжни да намалят скоростта в района на прелеза до 15 км в час.
На прелеза в търновското село Лесичери, камери бяха поставени след трагичен инцидент през 2018 г. Иначе, заснетите навсякъде от камерите на Националната компания "Железопътна инфраструктура" нарушители се предават на "Пътната полиция".