Близки и приятели на алпиниста Боян Петров организираха поход от Княжево до Копитото. В него се включиха и много хора, които не са познавали Боян, но са вдъхновени от неговия пример.
Маршрутът, който е избран, не е случаен – това е пътеката, по която Боян се готви, преди да изкачи всеки връх.
По пътеката има специален дневник, в който хората пишат впечатленията си от природата и емоцията, която преживяват, когато минават по този път. Самият Боян също пише в този дневник.
„Боян беше герой на нашето съвремие и хората са тук да го подкрепят. Дано някой продължи неговия път”, каза сестрата на Боян Петров – Александра.
Тя повтори неговите думи: Продължавайте да изкачвате своите върхове и винаги напред.
По думите ѝ трябва да помним Боян с неговата устременост и борбеност. Той завинаги ще си остане нашият герой, ще остане пример за всички, допълни сестрата на алпиниста.
„Боян успя да събуди доста заспали хора и всички искат да се заредят от неговата енергия”, каза жената до алпиниста – Радослава Ненова.
Тя смята да остави по пътя още няколко тефтера, в което хората могат да запишат нещо, което винаги са искали да кажат на Боян, но не са могли.
„Това беше нашето място за тренировки, много пъти когато не успеехме да се засечем вкъщи, се намирахме на пътеката”, посочи тя.
Посланията в дневниците най-вероятно ще бъдат включени книга за Боян.
„Тези дни получавах много хубави писма и мисля, че това ми помогна много и ми даде много сила”, каза още тя.
Дъщерята на Боян Петров – Теа, не успя да се присъедини към този поход в памет на баща ѝ, но се обърна към хората, участвали в него.
„Ходила съм много пъти с него. Даже имахме една традиция – на едно определено място, където има много красива гледка, той винаги ме снимаше. Това е маршрутът, по който той винаги е тренирал. Знам, че е тренирал с много тежка раница, пълна с камъни, и е бягал нагоре. Предполагам, че хората няма да го правят това, но се надявам да е приятно толкова много хора да извървят този маршрут. И това ме радва”, каза тя пред bTV.
Ето какво каза още дъщерята на алпиниста:
– Остана ли ви надежда за чудо?
– Може би по принцип не бих имала надежда за чудо, но знаейки тази история за американски алпинист, който също е бил загубен 3 месеца на Шиша Пангма, това нещо ми вдъхва надежда и тъй като не беше открит, това е което той би искал и е символично за него. Единствено това че не беше открит, за всички нас остава някаква надежда, която може да трае месеци, години. Не мога да кажа дали вярвам в чудо, но има надежда.
– Ако Боян Петров наистина си е отишъл от този свят, това ли е краят, който той би избрал?
– Абсолютно. Знам, че той това би избрал. Знам, че не би искал да почине някой ден в леглото си на топло. Определено би избрал нещо друго за себе си. И както казах, това е много символично. Той обожава природата и тя си го е взела.
– Ако той Ви чува, какво бихте му казали?
– Бих му разказала за всичко, за всичките му планове това лято. Понеже това лято много ще пътувам и той се радваше, много ме мотивираше да изкача и аз някой малък връх. Случва ми се да се събудя през нощта и да мисля за него и това да ме е събудило.
– Кои са най-ярките преживявания, които сте имали заедно?
– Най-веселите ми спомени са били през летата пет-шест години поред, като бях по-малка ходехме на море и спяхме на палатки. Прекарвахме две-три седмици там. И той всяка сутрин ми купуваше палачинка за закуска и следобед ядяхме сладолед. И това наистина са най-скъпите ми спомени с него.
– Как трябва България да запомни Боян Петров?
– Бих искала да го запомнят като човек, който дава всичко от себе си, който не отлага нещата, както всички ние – просто ни мързи и отлагаме нещо ден за ден, а наистина планира и иска да осъществи всичко. И е много позитивен. Казвал ми е, че спи усмихнат.
Вижте и видеото:
