Романът "Тютюн" да отпадне от учебната програма и вместо него ще се изучава друг роман на Димитър Димов – "Осъдени души". Това предвижда проект на просветното министерство. Образователният министър Анелия Клисарова допълни, че от програмата отпадат и стихотворенията "Майце си" и „Моята молитва“ на Христо Ботев, но ще бъде включено стихотворението "Колко си хубава" на Христо Фотев. По думите й това е станало след обсъждане с 450 преподаватели и специалисти по български език и литература.
„Програмите по всички предмети трябва да се осъвременяват. Искаме да станем по-отворени, по-атрактивни, да привличаме младите хора в училище. Би следвало и непрекъснато да обновяваме и учебните планове и програми, и да усъвършенстваме“, заяви Клисарова.
Тя потвърди, че отпада предложението за задължителна предучилищна подготовка на децата, навършили 4 години, но остава идеята за такава при 5-годишните.
По думите на Клисарова и двамата нови заместник-министри - Мукадес Налбант и Атанаска Тенева, ще отговарят за средното образование. За висшето ще бъде назначен още един заместник.
С оглед на настоящите събития в страната, btvnews ви припомня два цитата от романа „Тютюн”:
"Над околийския началник стоеше областният, над областния - министърът, мад министъра - правителството, а над правителството - мафията - невидима, всемогъща и безчовечна!"
„На всички беше известно, че търговците, банкерите, индустриалците, министрите и генералите се поддържаха взаимно, че мафията им като огромен октопод, с хиляди заповядващи и смучещи пипала, беше обхванала сега целия народ и за да увеличи печалбите си, го тикаше към страната на германците, от които — Чакъра знаеше това от миналата война — не можеше да се очаква нищо добро.”
Особено тематично като че ли е и написаното от Димитър Димов в романа „Осъдени души”:
"Непогребаните трупове продължаваха да вонят, ехтеше тътнежът на червената артилерия. Бе черна, магнетична, испанска нощ, нощ на мъртъвците, нощ на убийства, нощ на отмъщение.. Една сянка, безшумна като призрак, се прибра незабелязано в палатката си. В степта жално виеха чакали.”
