Дали ще има нова одобрена генно модифицитана царевица в Европа предстои да стане ясно след обсъждане в Брюксел на среща на постоянните представители на страните-членки по околна среда и земеделие. България също ще участва в разговорите, като заявката на институциите е страната да гласува „против”.
„В голяма част от случаите България е гласувала „въздържал се", но сега просто трябва да бъдем сигурни, че държавата, която е приела стриктното законодателство „не на ГМО", ще гласува и със своето категорично не. Категорично мнение „против” е важно не само за нас, но и за цялото население на Европа”, категорична е Албена Симеонова от Българска асоциация „Биопродукти”.
Тя твърди, че в голяма част от продуктите на българския пазар, във всички магазини и супермаркети, се съдържат ГМО култури, особено с царевична или протеинова основа, а още по-притеснително е, че потребителят не може да разбере това. „Опаковката трябва да показва, че има наличие на ГМО”, подчерта Симеонова.
Настояването на нейната асоциация е за големи етикети, които да посочват съдържанието на такива съставки в продуктите. Според Симеонова изискването за етикетиране масово не се спазва. Тя призова Българската агенция по безопасност на храните да изследва всички продукти по рафтовете в магазините и да наложи глоби за неизрядните производители.
Симеонова уточни, че става въпрос основно за вносни продукти, но в България също се извършва преработка и пакетиране на такива продукти. „Би трябвало контролът да се случва в страната производител. Ако този продукт е пристигнал в България, той задължително трябва да има етикет на български, а етикетът на български трябва да бъде съгласно българското законодателство - 25% от опаковката да показва, че съдържа ГМО, с големи букви, където може да ги прочете всеки”, подчерта Албена Симеонова.
Тя изтъкна също, че не се правят изследвания за контрол на допустимото съдържание на ГМО в продуктите. „В последните години от приемането на Закона за генномодифицираните организми имаме няколко такива сигнала, в момента работим по един такъв, няма да бъде много коректно, това е работа на МЗХ и Агенцията по храните да ги съобщи, но тези случаи трябва много широко да се разгласяват. Сигурни сме, че се злоупотребява в България, заради липса на контрол”, заяви Албена Симеонова.
„Това, че не са етикетирани, не означава, че те не се контролират”, отговори експертът от БАБХ Любина Донкова в студиото на предаването „Тази сутрин”, като все пак призна, че единственият начин за ориентация е етикетът.
По думите й, особено рискови са соеви и царевични продукти, а вторичните продукти от жизнения цикъл на животното – мляко, месо, яйца, те се считат за безопасни.
„Основният риск е, когато се спускат от трети страни. ЕС е много рестриктивен, но в държави като Чили, Бразилия, Китай, Канада и др. процедурите за одобрение са различни, етикетирането също”, отбеляза експертът от БАБХ.
Тя подчерта, че въпреки голямото количество научни статии и изследвания, освен алергенния ефект на някои продукти, няма доказателство за опасност за здравето от ГМО продуктите.
