България е нарушила правото на свобода на сдружаване на етнически македонец, съосновател на неправителствена правозащитна организация, като националните съдилища са отхвърлили молбата му за регистрация на сдружението без да предоставят валидно правно основание. Това се посочва в заключение на Комитета на ООН по правата на човека.
В своите становища Комитетът разглежда индивидуална жалба, подадена съгласно Първия факултативен протокол.
Жалбоподателят, историк по професия, е член или съосновател на различни неправителствени организации на етнически македонци и твърди, че нито една от тези организации не е била регистрирана в България вследствие на политика, отричаща признаването на македонската етническа идентичност.
В конкретния случай жалбоподателят е подал заявление до властите за регистрация на неправителствена организация — Комитет за защита на правата на човека „Толерантност“, на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Въпреки че е представил всички необходими документи и допълнително изискана информация относно дейността на сдружението, той е получил немотивирано решение за отказ на регистрация, в което единствено се цитират няколко разпоредби от закона. Това отрицателно решение впоследствие е потвърдено от Апелативния съд без конкретни мотиви, посочва Комитетът по правата на човека към ООН.
Жалбоподателят е сезирал Комитета, твърдейки, че правото му на свобода на сдружаване е било нарушено, тъй като националните съдебни органи не са предоставили ясни, подробни и изчерпателни мотиви за отказа да регистрират сдружението, което той представлява.
„Пълното осъществяване на правото на свобода на сдружаване в благоприятна среда е крайъгълен камък на демократичното общество,“ заяви Ивон Дондерс, член на Комитета.
„Съществуването на сдружения, които мирно насърчават идеи за толерантност и съвместно съжителство между различни етнически групи, трябва да бъде защитено, дори ако техните възгледи не се споделят от властите или от мнозинството от населението. Този израз на плурализъм, разнообразие и толерантност направлява настоящата работа на Комитета, свързана с проекта за Общ коментар № 38 относно правото на свобода на сдружаване,“ добави тя.
Комитетът заключи, че съдебните решения са лишени от яснота и са прекомерно формалистични, като подчерта, че националните власти не са взели предвид допълнителната информация, предоставена от жалбоподателя в подкрепа на заявлението му относно дейността на правозащитната организация с нестопанска цел, нито са обяснили кои разпоредби на закона са били нарушени. Поради това Комитетът стигна до извода, че държавата не е обосновала отказа за регистрация на сдружението, нито е доказала, че този отказ е необходим и пропорционален.
„Този случай също така илюстрира ключовата роля на съдебната власт за осигуряване на упражняването на правото на свобода на сдружаване,“ заяви Дондерс. „Защитата на върховенството на правото е неразделна част от демократичното общество, а правата по Пакта биха били само теоретични без стабилни съдебни гаранции и достъп до ефективни средства за защита,“ добави тя.
Комитетът по правата на човека призова България да преразгледа националните съдебни решения, с които е отказана регистрацията, и да предостави на жалбоподателя адекватно обезщетение, включително възстановяване на таксите и други правни разноски, произтичащи от нарушението. Също така беше поискано България да представи доклад в срок от 180 дни, в който да опише мерките, предприети за отстраняване на ситуацията.
