6 трилиона годишно ще достигнат щетите от киберпрестъпления в световен мащаб до 2021 г.
Киберпрестъпниците ще атакуват с вируси данните, които се съхраняват в облаци - там, където милиарди потребители и фирми, включително у нас, съхраняват всичко - от лични снимки до банкова информация.
Досега 40% от жертвите са плащали откуп за да получат обратно достъп до данните си.
Като заплаха експертите посочват и ниската дигиталната грамотност. Основното средство за доставка на заразата е e-mail - 92%. Подобрили са се и технологиите, които с изкуствен интелект могат да се използват за киберпрестъпления в комбинация със социалното инженерство.
Страхът от кражба кара институции и бизнес все по-често да съхраняват данните си в облак. Там обаче те също са застрашени.
Догодина ще се задълбочи използването на дълбока симулация или дийп фейк.
Това е генерирането на фалшиво видео и звук - достъпна технология за кибиреизмамниците, прогнозират експертите.
„Телефонните обаждания с модифицирани гласове ще бъде риск и това е нещо сериозно, посочва Ясер Танев – експерт по киберсигурност.
Според него когато е нещо важно - например да източиш язовира или да спре притока на газ към дадена институция, или веднага нареди 100 хиляди евро - най- хубаво е да намерите втори начин да потвърдите заданието.
През 2020 г. ще се усъвършенстват социалното инженерство и фишинг атаките.
„Ако следваме старата българска поговорка три пъти мери и веднъж режи, за интернет три пъти проверявайте източника и тогава превеждайте пари, отговаряйте или отваряйте файлове”, съветва още Ваня Палейкова.
Догодина очакваме втората вълна от хакерски атаки, след изтичането на данни от НАП. Новите мишени ще са хора с бизнес, власт и влияние. Хората са профилирани и жертвите - набелязани, предупреждават експерти по опазване на личните данни.