Зловещи срещи с първите, пирамиди и дипломация. Така накратко звучи историята на Богомил Герасимов. Той работи в дипломатически представителства по целия свят, бил е посланик на България в Мексико, близък до Людмила Живкова.

Към днешна дата той е близо до пирамиди от картон и дърво, които Богомил Герасимов твърди, че го поддържат млад и гонят негативната енергия.

А според него историята започва така: На работа съм бил в Индия, Индонезия, Япония, Англия пет години. Бил съм и началник на протокола на Министерския съват, когато министър-председател беше Станко Тодоров. Дипломатически мисии навсякъде по земното кълбо.

- Защо започнахте да се занимавате с енергийни пирамиди, които лекуват?

- Първо пирамидата е една мистерия. Колко години ми давате?

- 76.

- Това не са малко години. Аз всъщност калрам 86-та. След 10 на години ще карам стоте. Нищо не правя, аз просто спя под пирамида.

- Колко голяма?

- Моята е около половин метър висока, тя виси отгоре.

- Какво усещате, когато легнете под пирамидата?

 - Ами гледайте сега, ако аз съм изморен или нещо съм потиснат, бързам да се прибера вкъщи и да се мушна под пирамидата. Мога ди ви кажа, че самото влизане под пирамидата ми действа успокоително. Ако аз се чувствам зле, поставяйки лекарствата под пирамидата, те стават ефикасни.

Богомил Герасимов бил близък с дъщерята на Първия. Запознал се с Людмила Живкова в Лондон. Той бил аташе в печата в посолството ни, а тя била на седемнайсет.  Герасимов бил посланик в Мексико, когато Людмила Живкова трябвало да пристигне там за честването на 1300-годишнината от създаването на България четири месеца преди смъртта й.

Странните случки с нея започват още от кацането й. Организационният комитен начело с президента, който бил строен на летището  очаквал напразно, защо на Людмила Живкова й било зле.

- Отвориха ми първа класа, тя лежи и гледа нагоре в една точка - нито мене вижда, нито някой друг. Само душаше, това разбрах. Слезнах и казах на министъра, че няма да има пресконференция, че не е добре.  Изкараха я на ръце двамата й охранители. Краката и се влачеха, докато я закарат до колата.

- Какво стана след това?

- След това този Мурджев каза, че нищо подобно не е имало. Когато пристигнах в Мексико тя се затвори. Министърът изпрати екип, медицински екип да я прегледа.  Охраната отказа да я приеме. На другия ден ние бяхме при президента, защото трябваше да му бъде връчена наградата, която нашето правителство беше отредила.  И тя му каза тогава, понеже стана дума, че преди няколко дни е имало страшно земетресение  в Мексико, в столицата. 

И тя ми каза „Спокойно, вече няма да има такова страшно земетресение”. Президентът се наведе и каза „Как няма да има? От къде знаете?”.  „Там, където аз бях говорих и ми обещаха Мексико и България няма да пострадат от силно земетресение”, отговаря тя.

Този Мурджев ми каза, че му идвало да удари през устата преводача, който беше съветник в нашето посолство. Не трябвало това да го превежда.

Герасимов твърди, че Людмиила го помолила да опише всичко случаващо се в Мексико в книга. Той го направил, но си навлякъл гнева на дъщеря й Жени. Бившият посланик в Мексико твърди, че не съжалява за нито една своя дума и че знае истината за смъртта на Людмила.

- Тя беше убита, но се самоуби т.е и убийство, и самоубийство.

- И кое е първото? Как стана това?

- Вижте сега. Първото е под натиска на Кремъл. Имало едно такова тайно посещение  на бивш ръководител, който е принудил Тодор Живков да я прати в домашен арест в Боровец, да я освободи от всякаква дейност в Комитета по култура и да изготви нейното изваждане от Политбюро. Тя знаеше, че всъщност тя е лишена от целта на своя живот.

- Как са я открили? Какво знаете Вие за момента, в който са я открили?

- Еми, това което ми каза нейната охрана. Тя го извиква и казва „Приготви колата, отиваме в София от Боровец” и тръгват за София. Пристигат в тяхната резиденция в Бояна. Тя веднага отива в банята, търси едно лекарство, което се казва Адормопан.

Това лекарство Адормопан сънотворно - няма от него. И тя праща мъжа й да и купи и той и купува две опаковки. И излиза навънка заедно с шофьора си говорят на двора. Людмила влиза и изпива съдържанието на една цяла опаковка и влиза в т.нар вана.

Нали знаете, отварят се порите и отровата влиза по-бързо и тя умира, влизайки в това място. След малко жената там, където се е грижила за това място я вижда, че плува от горе върху водата и изкрещява и извиква.

Изваждат я вече бездиханна. Той веднага се обажда на майор Ани Младенов, дето се е грижила за чорапите на Тодор Живков и тя влиза и преглежда какво нещо има. Тя е тази, която скрива празната опаковка, взима пълната и вади хапчето от нея  и скрива и тях.

Така че после като я намират, казват „добре, ама тя е погълнала само две хапчета” от тях нищо не е станало. Тя крие за другите.

Това го казвам за първи път сега във вашето предаване. Самата Ани Младенова никога няма да направи това нещо - да изкриви разследването в друга посока, ако не е уведомила редварително Тодор Живков.

Да му е казала какви съмнения има, че дъщеря му се е самоубила  и той да й е наредил да направи точно това.