Животновъди в Родопите настояват да бъде въведен статут за семейни ферми в планинските райони. Причина за тревогата им са последните административни промени, които засягат получаването на субсидии за животни под селекционен контрол.
Слави Башов от с.Бориково се занимава с животновъдство от 20 години. Има 12 крави от породата Българско родопско говедо, но тази година ще се окаже извън програмата за подпомагане.
„Получила се е една много добра порода, с висока масленост, висок процент протеини, а същевременно не е претенциозно към природните услови, каквито са в Родопите. С новите изисквания на Наредба 3 се слага таван минимум 20 крави, а като се включи, че човек трябва да има и поне 1-2 юници и няколко телета, стават 25-30, което е трудно за нас, родопчани”, обяснява стопанинът.
Според специалистите обаче, минимумът за опазване на генетичното богатство на дадена порода е 20 екземпляра. При по-малък брой животни вероятността да не се опазят най-здравите и полезни гени е огромна.
„Ние подпомагаме това фермерът да възпроизведе своето стадо, да има нормални животни и евентуално да му остане едно животно за продажба”, категоричен е ръководителят на катедра „Животновъдни науки” в Аграрния университет проф. Васил Николов.
Малко фермери в Родопите обаче, могат да си позволят да отглеждат 20 крави. Според тях е необходим статут за планинска семейна ферма, по подобие на Ирландия, Исландия и Норвегия.
„Тези малки семейни ферми носят доходи на населението, на семействата, тоест бих ги нарекла социални земеделски стопанства, те спасяват семейството, могат да осигурят едно работно място на семействата.", обяснява председателят на Сдружение „Планинско мляко” Милкана Йорданова.
За проф. Николов обаче ферма с 3-4-5 крави, гледани за собствените потребности на стопанина, не е ферма.
В страната броят на животните от породата Българско родопско говедо е близо 3100.
