Художничката Алисия Хосе Санча е с български и испански корени. За семейството й, в което се преплитат историите на Реал Мадрид и Малага, съдбите на писателя Людмил Стоянов и на художника Хосе Санча, разказва Вяра Деянова.
По майка Алисия Санча е българка, по баща - испанка. По майчина линия е внучка на писателя Людмил Стоянов. Испанският й род също е пълен с история. Фамилията й е уникална за Испания.
Братята на баба й Матилде имали магазин за дамски дрехи в Мадрид. Хуан Падрос и Карлос Падрос Рубио след работно време в задната стая на магазина сбъднали една своя мечта - създали Реал Мадрид.
Разказът на Алисия за семейството и започва с любовта между майка й Анелия и баща й - художникът Хосе Санча. Българката и испанецът се срещат в Русия.
„Моят дядо, Людмил Стоянов, бащата на майка ми, е бил много активен. Между двете войни се е опитвал да се изкаже против войната, защото като войник толкова го е травматизирала, че е имал чувството, че това е най-важното всъщност- да няма нова война. И така с тази негова дейност неговият живот в България се е затруднил й е било ясно, че майка ми тук не може да следва или да учи и тогава решава да я праща в Съветския съюз. Тогава тя се запознава с баща ми на една изложба в Москва. Много бързо след това войната започва и така нещата се развиват, че той отива на фронта, нея я евакуират с другите жени на писателите и след войната тя се връща в България, а него го пращат в Мексико”, разказва Алисия Санча.
След победата на Франко през 1939 г. Хосе Санча емигрира в Съветския съюз. Избира тази страна, защото нейни емисари успяват да го измъкнат от лагер за републиканци във Франция.
След края на Втората световна война Хосе Санча е изпратен от съветската власт като „спящ агент" в Мексико. Когато и там става напечено, Хосе се връща в българия. Тук работи като илюстратор и театрален сценограф. Автор е на емблемата на Сатиричния театър - кукерчето с камшика.
Той е един от основателите въобще на театъра. И, да - nаправи 4 филма, споменах „Звезди", „Земя" , „Септемврийци" и „Точка първа", посочва Алисия Санча.
Бащата на Алисия не спра да мечтае за родната си Испания и през 1958 г. семейството се преселва в Източен Берлин. Там художникът работи като сценограф на филми. В края на 60-те години семейството се мести в Испания.
„Баща ми и майка ми се върнаха в Испания още по времето на Франко. Около една година отне на властта да разбере, че той се е върнал. И тогава имаше един период от една година, когато баща ми го вземаха сутрин в затвора, разпитваха го, вечер го връщаха да спи вкъщи и сутрин пак го вземаха”, разказва тя.
Доскоро Алисия не е знаела и нещо, което разтърсва живота й. Докато живял в Мексико, баща й среща жена, която му ражда дъщеря. Сестрата на Алисия живее в Ню Йорк и сестрите имат обща цел да пренесат картините на баща им от САЩ в България.
„Чух, чак като беше починал, че там се е запознал с една жена, с която са родили дете. И това дете живее в Америка и нейните синове всъщност ме намериха”, отбелязва Алисия.
Историята на рода Санча става още по-необикновена с разказа за дядото на Алисия, който е един от архитектите на Малага.
Алисия мечтае да събере историята на своя род в изложба в България. Платна на поколения художници, които живеят бурно и цветно. Възстановява и родната къща на дядо й Людмил Стоянов в Ковачевица. Историята и е с продължение, защото в кръвта и има прекалено много светещи следи.
